Душите на феновете няма да станат червени, но вече не могат да бъдат и оранжеви


phpThumb_cache_bgclubs.eu_src0b71d873a881fba4aa015acb86596c23_par10f50eca695f4dd0aab3ed35a197abeb_dat1313226460Преди седмица подарихме на нашите училищни партньори от Холандия шалове на Литекс. Без да знаем, че може би им връчваме антики, в каквито несъмнено ще се превърнат, ако оранжевото бъде претопено в червено. Дори не си задавам въпроса, дали писанията за поредното сливане на Литекс с ЦСКА са медийна измислица или наистина договаряна сделка. На мен лично ми идва в повече! Феновете имат чест за голяма изненада на собствениците на футболни клубове и журналистите. Феновете на Литекс не са крепостни, а хора, които свободно са избрали футболната си любов, точно защото, представлява града ни. Аз не съм фен на ЦСКА, даже съм преживял не малко радости в епохални погроми над червения псевдогранд. Естествено и над синия му събрат. От детските си години съм страстен фен на „Кърпачев“ и „Осъм“, а от 1996-та на Литекс. Естествено, че не мога да приема перманентните мераци за донорство към един закъсал софийски отбор. Имам самочувствието да искам поне малко уважение към моите фенски пристрастия. Защото съм от онези няколкостотин души, които почти винаги са на стадиона. От онези, които си плащат скромните 3 или 5 левчета и бих ходил на мач, дори да бяха 8 или 10. Онзи ден бях на стадиона за да подкрепям Литекс срещу шампиона „Лудогорец“ и с надеждата да печелим точки и да играем в европейските турнири. Като Литекс, не като ЦСКА! Сега ме карат да се съмнявам кого и какво точно съм подкрепял през последната година. Всяка сделка зад гърба на феновете е предателство. Ние не сме някакви маргиналии, част от екстериора на стадиона. Да, отборът е частен, но неговата история и успехи са споделено преживяване. Защото в активите, които ще бъдат обединени, слети или подарени не влизат сърцата на феновете. Малобройни , но верни на отбора си. Никой не може да се сърди на един собственик, създал от нищото отбор с тежест, че схваща Ловеч като тесен за футболните си амбиции. Но уважението изисква феновете да го научат от него, а не от медиите. Пренебрежението, дори когато става дума за елементарни медийни спекулации, убива вярата на феновете, частица по частица. Един път може да простиш, втори път да преглътнеш, но третия идва в повече. Поне за мен. Вече две години нищо не е същото. Предишният бутафорен опит за сливане остави хладина между отбор и фенове и пустеещи трибуни. Втора обида феновете няма да приемат. Няма никакво значение дали се пишат медийни измишльотини. Те вече досъсипват доверието и вероятно доизпразват стадиона.
Имам усещането, че ни предлагат дубъли в един предизвестен сценарий. Всяка приказка има край, дори да е оранжева. Краят е много близо. Дори да се окаже , че новите сензации са стар балон. Със сигурност ще се случи след година, две или три. Всъщност за мен вече няма значение. Както казах новата кампания за спасяване на ЦСКА ми дойде в повече.Вече не ми е интересно. Просто Ловеч се нуждае от нови футболни идоли. Може да не са оранжеви, важното е да са наши – по душа и сърце.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Душите на феновете няма да станат червени, но вече не могат да бъдат и оранжеви

  1. Eiriko Klaus каза:

    пич, аз мисля, че собственикът не е длъжен да се обяснява на всеки фен по отделно какво смята да прави. И точно медиите са начинът, по който той да стига до феновете

Коментари са забранени.