Моите учители!


24maiМисля, че днешния ден е най-подходящият да се включа в интернет кампанията „Нашите учители“. С чудесната идея да си спомним за тези, които ни учиха и спомогнаха за да станем хора. Пораснах в срещи с незабравими учители, чиито човешки уроци не забравям  и до днес. Все по-ясно разбирам, че съм им дал значително по-малко от топлинита и любовта, която аз получавам в тяхната роля. За съжаление някой от тях не са сред живите и моите думи са само благ спомен за тяхното присъствие в младостта ми. Спомням си моите класни ръководителки (Чернева и Драганчева), които освен на грамотност ме научиха на справедливост и честолюбие. Спомням си великолепния физик Сава Сава, който ми показа, че сухата наука има практично ежедневно приложение. Спомням си колоритния Неделчо Съев от чието поведение и резюмирани уроци съм прихванал доста морал и пиетет към правото. Спомням си Веселин Иванов, който със своето остроумие и неподправено чувство за хумор единствен успя да ме спечели за химията.

С други случайността ме среща все по-рядко по ловешките улици и осъзнавам, че съм пропуснал доста шансове за да им кажа простички думи на благодарност. На Бистра Радкова, чиято харизматична енергия ме запали да тръгна по нейния географски път. На Павлина Конова, която с майчинско старание се опитваше да ме помири с немския език. На Иван Опълченски, който съхрани самочувствието ми, въпреки че рано осъзна, че в мен не се крие математик и на неговата наследничка Таня Атанасова, която с разбирането на двадесет и няколко годишна кака се правеше, че не вижда хитростите, с които подобрявахме успеха си по същата тази математика. На Красимир Андреев, който ме научи, че музиката не е само глас, а възприятие, усещане, наслада.

С някои от моите учители станахме колеги. Въпреки, че имах удоволствието да работя почти десет години редом до Снежина Лалева, не намерих смелост да и кажа името на моята любима учителка. Именно Снежина Лалева, споделих го по-късно в една ученическа анкета и въобще не се наложи да се замислям за аргументи – обяние, дръзка за времето лична позиция, увлекателен и неклиширан прочит на историята. С Тихомир Стоев все още се срещаме почти всеки ден. Моят директор, оставил най-силни спомени, човекът подписал и връчил моята първа диплома. Учител с истинско човешко излъчване и топло отношение.

Имах шанса да срещна прекрасни учители и в студентските аудитории. В размирни години, когато най-добре личат силните характери и достойните хора. Преподаваха ми наука, но ме учеха и на свободолюбие и почтеност, смелост и толерантност, окуражаваха ме да мечтая и ме зареждаха с неизчерпаема вяра. Бистра Векилска, Димитър Топлийски, Георги Рачев, Петър Стоянов, Борислав Димитров и очрователната и майчински грижовна курсова ръководителка Галя Гайдарова.

Припомням най-ярките, но съм се докоснал и до други значими учители. От всеки съм взел по нещичко – знания, принципи, човешко отношение и съм го вградил в светоглед и характер. Сигурен съм, че без тяхното позитивно влияние щях да бъде съвсем различен. И ако днес се опитвам да бъда учител, го правя точно по техния начин.

Спомням си мисъл на Ницше, която ще цитирам по памет. „Твоите учители са и твои освободители“. Ето тези прекрасни мои учители ми освободиха хоризонта – зада  го гледам и да не спирам в мечтите си да го достигна.

За всичко сторено от тях и това , което съм днес поклон и искрено благодаря! Ако ги срещна днес някъде в блока на дефилиращите  ще им го кажа. Няма по-истински повод за благодарност към учителя от 24-ти май.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.