Бални чака-рака страсти


hqdefaultКъсна майска вечер. По пътя за вкъщи минавам покрай няколко ресторанта.  Всички са ангажирани. Бално време.Музиката е на възможно най-високите децибели и за съжаление е чалга. В един от ресторантите дори са наели оркестър „Чака-рака“. Естествено и чалгата е такава, от най-просташката. Не допускам компанията да е ромска, ресторантът е изискан. Улицата е съвсем безлюдна, така че размишлявам на спокойствие. Балът е събитие, което организират и провеждат родителите. Така, че този жарък оркестър и неговите етноритми със сигурност са поръчани от тях. Сякаш намирам отговор на онзи философски въпрос, дето ме мъчи от години – „Кой учи децата ни на чалга?“ Става ми тъжно. Нямам съмнение, че тези родители обичат децата си, толкова, колкото всички останали. Но някак не мога да проумея какво възпитават, когато отглеждат децата си в чалга култура. Защото всичко, което ние възрастните правим е послание за децата ни.Нашите думи, нашите жестове, нашите чувства, нашите съвети, нашата музика. Да, те са послания, с които децата порастват.

Не искам да обиждам никого. Живеем в свободно общество и всеки има право на собствена философия и поведение.Но се питам на какво, по дяволите, учим децата си, когато потапяме детството им в чака-рака философията на пресушените бутилки и разкъсаните от първичен похот прашки? Ужасно е, когато празнуваме зрелостта им с послания за пиянство и секс.  Не съм пуритан, нито гнуслив естет, но съм убеден, че когато възпитаваме чалга поколение ни очаква чалга бъдеще и чалга държава.

Мнозина ще ме репликират, че това е просто музика, която прави купона и отпуска душата. Е, тъкмо отпуснатата душа ми е проблемът, защото става безкритична към пошлите думи, които децата ни крещят ( опит да пеят) в чалга екстаз, както и към чалга подражанието и онзи к***ински стайлинг, преекспониращ силиконови бюстове и разголени задници. Защото понякога след чалга абитуриентската вечер идва чалга абитуриентската рокля. Вижте сайтовете, пълно е с материал по въпроса.Въпреки, че съм минал по пътя, все повече се убеждавам, че цялата суета около зрелостния празник на децата ни е парвенющина и показност. С надскачането в покупката на все по-скъпи маркови рокли и костюми, с наемането на лъскави джипове, с бални гостита, които вече конкурират по численост традиционната българска сватба, със стряскащите суми за подаръци… Не се сърдете, но това е чалга изхвърляне за скромното събитие, което празнуваме. Децата ни просто завършват училище. Нито е постижение, нито е велико. В нашата чалга държава да завърши училище е постижимо и за най-семплия интелект. Не намирам основание  за кръшни кючеци и във факта, че всички ще станат студенти. Няма как да попълним офертата на университетите без внос на абитуриенти.

И за какво тогава е чака-рака делириумът? Освен, ако не съм се вмирисал в разбиранията си. Тогава нека бъде чака-рака, пък ще му мислим, когато отмине махмурлука и намерим съдраните прашки.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.