Фестивал по тънката линия между радостта и тъгата


11188357_748816475238488_3013564888085539688_nПо това време трябваше да съм на трета фестивална вечер. Но този път трета вечер няма. Прецедент за последните  21 години (колкото фестивали помня).  Лъжица катран в кацата с мед. Иска ми се да се радвам с цялата душа, но в дълбините и е заседнала тъга. Мислех тази вечер да напиша вдъхновена статия за нашите прекрасни момичета и момчета и техния фестивал. Нашите, защото те са бисерчетата на Езиковата и атомчетата от общността. Нашата, макар много да ми се иска да напиша моите – толкова близки ми станаха след удоволствието да бъда с тях през последните шест месеца. Моята роля бе незначителна. Героите са те. За тях са овациите. Бяха вдъхновяващи  и заразителни, горяха като истински факли на духа. Не помня откога не съм виждал толкова единен и отдаден на кауза випуск. Общност от солидарни тинейджъри,  забравили буквички, профили и его. Влюбени в Езиковата, чието име скандираха толкова силно, че заглушиха традиционното фестивално броене на дванадесетите класове. Снощи в края на фестивалната вечер в залата останаха повече от 70 души, почти половината випуск! Никой не искаше да си тръгва, бяха готови да чистят и подреждат колкото трябва и до когато трябва. Всеки от тях бе частици от фестивала и изживяваше своята еуфория. За шест месеца правиха толкова много неща. Всеки бе намерил своето място в базарите, дизайна на рекламните материали и тяхното разпространение, в списването на фестника, в разработката на сценария, в логистиката на репетициите, в охраната… Те си мислят, че най-голямата им победа е фестивала. Аз знам, че истинската  победа бе общността, която съшиха с приятелство и солидарност.Всеки випуск вярва, че е напривил най-великия фестивал. Те също. Аз ще кажа, че бяха страхотни и направиха толкова много нови, различни и запомнящи се неща. Тези момичета и момчета са първите, които финансираха изцяло своя фестивал. Не похарчиха нито лев от спонсор, защото нямаха нужда от такива. За цялата фестивално-коледна кампания събраха уникалните и непостижими над 2500 лева. Събраха ги със своите умения да готвят, с усилията да продават вкусотиите, с големия коледен концерт, с календарчетата, химикалките, тениските, които направиха специално за феста. Сътвориха феерия с великолепен декор и неповторимо аранжиране на сцената. Осигуриха невиждано озвучаване, светлинни и пиротехнически ефекти от професионална класа. Върнаха живата музика, която бе почти изчезнала през последните години. С впечатляваща  класа, защото Боби, Светльо, Мартин, Рафи и Радо свириха със цялата си душа. Не отстъпиха от нищо, което бяха планирали, независимо от усилията, които поглъщаше. Респект пред себеотрицанието на момичетат и момчетата, които рисуваха до пълноо тмаляване в тъмните вечерни часове, но изрисуваха страхотен декор само за три дни. Респект пред музикантите, които издържаха шест часови репетиции, но не допуснаха на сцената да се качи неподготвен изпълнител.Респект пред чаровните момичета от охраната, които въпреки грубостите и невъздържаността на част от зрителите се грижиха за реда и комфорта на останалите. Тези пораснали деца дадоха всичко от себе си и направиха феста на живота си. Защото той наистина е един път на цял живот. Надминаха очакванията ми и оставиха  две повече от успешни вечери. Напълниха залата до краен предел и подариха на всички един шеметен фестивален финал. Фамозното завръщане на Мартин  Николов, който буквално взриви залата с рок и емоция.  Това е Езиковата, годините нямат значение, когато има искра. Иначе фестивалът откри новите гласове на Яна и Деси, даде заслуженото на Генов и Христи и остави незабравима емоция у всеки, изкачил фестивалните стълби до сцената.

И тук идва тъгата. На фестивал като на фестивал. Винаги се случва някоя и друга изцепка, но тази година те бяха повече от преекспонирани. Вредни и необмислени постъпки от няколко дванадесетокласници, невъздържано и обидно отношение от най-големите и няколко счупени стола наслоиха горчилка и раделиха випуските. И въпреки, че група дванадесетокласници намериха доблест да се извинят, огънят, който запали самозабравянето на неколцина, изгори фестивалната вечер на най-големите. Сега се говори за трета вечер, която да бъде организирана през следващите седмици. Това вече не е Фестът! Това е реплика на традицията каквато я помним, изкуствено дишане за духа и звучен в шамар по най-ценното достижение на езиковската общност – приятелството.

Чувствам се тъжен и виновен! Защото се случи на моя клас, който с нищо не го бе заслужил. Защото се случи на феста на прекрасните момичета и момчета, с които бях през последните месеци. Когато взривяваме традициите няма невинни. Все някъде е сбъркал всеки от нас. Не сме обичали достатъчно. Не сме прощавали достатъчно. Не сме разбирали достатъчно. Не сме били строги достатъчно, когато е трябвало. Не сме се борили достатъчно. Това не е Езиковата. В онази натежалата от дух и традиция всички са заедно – ученици и учители. Заедно във вдъхновението и вината.

PS Приятели от випуск 2016, простете ми, че не цитирам имена. Не искам да обидя усилияна на никого. Прегръщам ви и ви благодаря за това, което направихте. Повярвайте ми, че това е Езиковата.

Мили момичета и момчета от моя 12 Д и целия випуск 2015, извинявайте, че нямате вашата вечер. Понякога заради черните овце страда цялото стадо. Това също е общността на Езиковата, солидарна и в радост и трудност.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.