Величието на университетите и нищожеството на училището


IMG_6523Наскоро колега ми разказа забавен инцидент от класната стая. Понечил да изпита ученик от абитуриентския випуск и бил застигнат от гневна реакция. „Аз съм приет в четири английски университета, а всички учители искате да се гаврите с мен“. Всъщност речникът  е бил далеч по-циничен. Великите университети, които слагат корони на всякакви ученически  глави. И жалкото училище, което не може да осъзнае нищожеството си и си позволява да безпокои любимците на  академичните институции.

Три четвърти от абитуриентите от класа ми вече преминаха през предварителни изпити и постигнаха от 5.60 нагоре. В останалите класове ситуацията е сходна. Както и да го гледаш вече са капарирали студентските книжки. Чудя се само, дали гащите на университетите са толкова плитки или нашите учителски претенции са прекалено дълбоки. Естествено знам отговора за разлика от еуфоричната младеж от дванадесетия клас. Абитуриентите приемат високите резултати като признание за класа. Няма как да ги убедя, че е признание за безпомощност на все по-празните и гладни университети. А и не искам. Интелектуалният стриптийз на българското академично образование не е мой проблем. Проблем са мокрите мечти, които остават след него в душите на устремената нагоре младеж. Защото отличникът от февруарския или мартенския предварителен изпит е тотално загубен за каузата на училищното образование. Човекът докоснал студентския блян не може да бъде мотивиран. Колега с ужас обясняваше как новоизпечена отличничка от кандидатстудетски изпит  не може да се сети за основни исторически факти. Въпреки това утре ще стане юристка в УНСС. Нито ще се засрами, че не знае фактите, нито ще се разрови за да ги научи. За какво са и, дето се вика университетът вече и е писал шестица. Така университетската перверзия, наречена предварителен изпит, се стоварва с цялата си арогантност върху горкото българско училище, където някакви наивни учители се опитват да учат питомците до последния ден преди матурите. Все едно да продаваш краставици на краставичар. В главата, пълната с отлични според университета знания, няма място за повече средношколски уроци.

Затова последните месеци от дванадесетия клас са безпорядък и безразличие към учебния процес. Празни класни стаи, празни погледи и нескончаема досада. От едната страна светила приети в по няколко университета, от другата някакви провинциални даскали, които се взимат съвсем на сериозно.

Нещо не е на мястото си. Или дванадесетия клас, който в настоящия формат е тотално безсмислен. Или университетското нахалство да се правят предварителни изпити в учебно време, с безумно ниска летва на знания и деморализирана организация, която ако не поощрява, поне не санкционира преписвачите и подсказвачите. Или може би министърът и целия му екип, които гледат безсловестно как висшето образование деградира и стоварва отломките си върху последния училищен клас.

Не ви разказах как завършва историята на колегата. Скандално. Изслушва внимателно гневния абитуриент и му отговаря простичко: „Ами приели са те, защото не са те видяли. Всичките четири университета“.  Тежка обида за зрелостникът, който ядосано напуска стаята.  За какво им е да го виждат, важно е да го имат като бройка и касичка. Абе, що не го закрием този дванадесети клас. Както се вижда учениците са готови за университетски подвизи още след единадесетия.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

11 отговора към Величието на университетите и нищожеството на училището

  1. Ivaylo Quo Ivanov каза:

    Виден топ адвокат от Ловеч прави елементарни правописни грешки, които дори първокласник не прави, камо ли абитурИент.

  2. Лавината на неграмотност е убийствена! Резултатите са явни още сега, липса на качествени и грамотни учители, но това явно не притеснява никого. Може би за момента е доста удобно и уютно, но ние сме тотално инвалидна нация!

  3. Galya Baeva каза:

    Препратих материала на Ангел Кондев, който е шеф на катедра в Технически университет и Анета Карагеоргиева, декан на философски факултет в СУ. Двамата харесаха изводите. Ето коментара на Ангел:
    Ангел Кондев Част от изводите (обобщенията) на автора на тази статия приемам напълно. Колко? – Ами да кажем 50%. Защото другите 50 прикриват „кривиците“ на самото училище. Средното и висшето образование са скачени съдове, а не някакви паралелни вселени. А иначе нещата са много прости („де юре“ и „де факто“) – нека милият абитуриент да е приет и в 20 университета, като го скъсат на матурата, все двеста, ще види университет през крив макарон. Всъщност такива случаи има и те са показателни.

  4. Vera Boneva каза:

    Приемам съжденията Ви, колега!
    Предложете изход. Аз съм от другата страна –
    университетската. При нас идват абсолвентите,
    които не са приети в чужди университети.

  5. Mihaela Milusheva каза:

    За това, че 12-ти клас е напълно излишен мисля, че няма второ мнение. Мога да кажа, че учениците не са виновни за това, че има дори по няколко предварителни изпита. Кой няма да се възползва? Системата направи българските висшисти толкова некомпетентни – има над 50 университета в България, а има и хора, които изобщо не се интересуват от това къде и какво учат. Друго нещо – има много некомпетентни учители,а дори има и „предподаватели“ в училищата, които не са квалифицирани за такива. Като цяло за всяко нещо, което се случва едната страна обвинява другата и обратното, а коренът на проблема най-често е там, че няма комуникация и общуване между двете страни, Повечето учители като че ли се състезават колко повече слаби оценки да пишат и се чудят как да „респектират“ учениците, избивайки някакъв „истеричен комплекс“,а това желание се поражда, че самият им учителски състав е крайно разединен

  6. aman11be каза:

    Аз пък не мога да приема съжденията Ви на 100%, г-н Райнов. Реакцията на кандидат абитуриента е, разбира се, първосигнална, но къде е учил до този момент въпросният кандидат абитуриент? За дълбочината на университетските гащи и на учителските претенции – защо на ученици, завършващи 12 клас им се налага да ходят на частни уроци, много често при същите преподаватели,

  7. aman11be каза:

    които им преподават в училище, за да се подготвят за кандидатстудентските изпити. Как така става, че в училище по време на редовните занятия не могат да бъдат научени, а „на частно“ и срещу съответното заплащане могат? Това за „зрънцата“, които пречат на останалата част от класа, може да го спестите. Що се отнася до „цедката“ в университетите. При 70 000 + места за студенти при около 58 000 абитуриенти за 2015 г. как да бъде? За начините за финансиране на висшето образование да не говорим.
    Г-жо Бонева, през последната година имах възможност да надникна макар и съвсем леко в системата на университетското образование в Германия. Като цяло нашето висше образование, независимо от всички „демократични реформи“ е все още много напред в сравнение с подготовката, давана в доста немски университети. За съжаление повечето от кандидат студентите не знаят това.

  8. Предварителни изпити, ако ги има, вече си е направо лукс. Идват и дават да се попълват тестове на елементарно ниво, уж предварителен изпит на съответния ВУЗ, оценяват ги най- малко с четворка и още не взел матурите, абитуриентът е студент. Система с линейни уравнения, на която е нужно да изразиш едното неизвестно чрез другото за да получиш 3-ка, как ви звучи?!! Цялото решение е за 4,50. А някои университети /май вече болшинството / просто си ги записват, дори скъсаните на матура, “ за четири години , докато учи при нас, все ще си вземе матурите“. За „великите“ колежи не ми се и коментира. За разлика от сегашния ни министър, аз мисля, че те са за закриване, защото там необходимото условие да завършиш е да си платил таксата. Мое лично мнение, че делегираните бюджети завлякоха на дъното и училища, и университети. Докато парите следват бройката, реалността ще е такава. Дойде времето на неграмотността с диплома.

  9. Проблемът в училищата не е в учителите, а в пренаситената учебна програма. При тези седем часа на ден е почти невъзможно да се запомни нещо. Не можеш да задържиш вниманието на един ученик в шестия или седмия час, тъй като единственото което му е в главата по това време, е как да си тръгне, поради факта, че вече е изморен. Докато в университетите нещата не стоят така, защото там всичко се плаща. Мислите ли, че ако средното образование е платено ще бъде такава анархия? Но, ако това се случи, всички родители ще се вдигнат и ще последва недостиг на ученици и един необразован народ. И да, университетите са много по напред от училищата – плащаш си-учиш, не си плащаш-не учиш! Но, това далеч не означава, че когато си платиш семестриалната такса, ще си вземеш изпитите! Не би трябвало да сравняваме училищата със университетите, има голяма разлика!

  10. Minka Tsoneva каза:

    Поздравления за тази статия!
    А за експериментите в Българското училище просто нямам думи!! Обучението ни се е превърнало повече в комерсиално, отколкото образователно, и то съвсем не е от днес!
    Аз съм завършила университет през 1992 г. и години след това минах оттам просто да поздравя любимата си преподавателка там. Смути ме нейният отговор за тогавашните нови студенти:
    „Просто не можеш да си представиш какво е станало обучението в университетите! Не е както беше по твоето време.“.
    Мисля, че всички знаем как е там и какво е станало и не е необходимо да го дописвам!
    Жалко, много жалко за образованието или по-скоро казано за илюзията в лицето на една „диплома“, която някои получават. Разбира се между всички студенти има и много съвестни такива, но заради другите, мнението като цяло се изкривява!
    Господа преподаватели от университетите, не си ли спомняте на какво са Ви учили или и вие на времето така сте я карали?
    Къде пропаднаха българските ценности?

  11. Казаното от колегата Райнов, с когото се видяхме за първи път преди ден-два в София е вярно като фактология, но обяснението не е толкова просто и еднозначно.
    Като университетски преподавател ще спомена само факта, че ние сме потребители на „висококачествения“ продукт на средното образование у нас. Не бива да се впряга каруцата пред коня и да се твърди че университетите мътят водата на средното училище (и главите на учениците в 12 клас), след като разчитат именно тя да завърти колелата на мелниците им. Вярно е, че никой не се интересува от качеството ѝ, а само от количеството ѝ, защото е настанала страхотна суша…
    Основната причина за всички проблеми е абдикирането на държавата от контрола върху качеството на образованието. Вземете за пример матурите. Те не са гаранция за нищо, за никакъв минимум от знания и умения на завършващите. Държавата издава документи с невярно съдържание и е нелогично да се очаква, че университетите ще се справят със задачата за изправяне на тези „криви краставици“. Ако някой се опита да ме опровергава, ще попитам в аванс, как така средният успех от задължителната матура по БЕЛ за 2014г беше най-висок в Кърджалийска област, където за 2/3 от учениците българският не е майчин език и те изобщо не говорят на него, дори и в българските институции, които посещават? Това не е случайно постигнат резултат, 2-3 години преди това Кърджалийска област беше на второ място след София-град.
    Извън, посочения феномен, причините за който са пределно ясни за всеки нормално мислещ жител на страната, има и други, чисто методически проблеми. Истината е, че разпределението на часовете в учебния план и предвиденото за усвояване учебно съдържание в средния курс оставя големи пропуски в усвояването на едни учебни предмети, за сметка на разточителното и ненужно голямо учебно време, предвидено за други. В голяма част от часовете, учениците в 12 клас скучаят, няма какво ново да научат и са демотивирани да стоят в клас, но поне са задължени да го правят, докато студентите изобщо не са длъжни да посещават лекции. Не го и правят, защото са развратени от системата на пишман обучението в 12 клас.
    Не съм съгласен, че съществува зависимост, още по-малко причинно-следствена връзка между резултат от предварителен изпит и нежелание за посещаване на часове в 12 клас. Дъщеря ми не намираше причина да ходи на училище още от втория срок на 11 клас, което разбира се продължи с пълна сила и в 12-ти. Не се е явявала на предварителни изпити и изкара над 5,90 и на двете матури миналата година, без да е посещавала много-много нито часовете в училище, камо ли пък някакви частни уроци. На редовните изпити по два езика в СУ изкара над 5,50. Няма причинно-следствена връзка между тези резултати и посещаването на часовете в училище. Всичко е въпрос на мотивация и личен избор.
    В заключение искам да отбележа, че дипломата за средно образование е хартийка без покритие от доста години, но тя е ваучер за записване в произволно избран български университет. Университетите няма откъде да намерят други кандидат-студенти и други държавно гарантирани „ценни книжа“. Сега вече сме на етапа на мултипликацията на тези постижения и по отношение на университетските дипломи. И сега изведнъж лъсва голата истина, че огромната част от „завършения“ образователен продукт на цялата образователна система съвсем закономерно се оказва шкарто. Досега просто никой не се осмелявал да извика, че царят е гол. Няма обаче само един виновен в цялата ситуация и най-малкото това е този, който стои на изхода на системата, нищо че всички се опитват да го сочат с пръст.
    Най-тъжното от всичко, обаче е, че най-лошото тепърва предстои.

Коментари са забранени.