От страната на розите до полята на лалетата: Италианско прключени


FB_IMG_1428357054352Посещението на Милано винаги е вдъхновящо. Прекрасен град, който очарова от първа среща. Преходът от Падуа е кратък и малко преди обед пристигаме в предградията. Трафикът, разбра се, ни изяжда близо час в бавно придвижване до центъра. Въпреки ,че разполагаме с около два часа успяваме да разгледаме почти всичко, което си струва. Задъхано преминаване по Виа Данте, отрупан с няколковековна архитектура. С навлизането на Пиаца ди Дуомо ни връхлитат възхищение и досадни мароканци, които продават хита на сезона „селска пръчка за градска кифла“ или приставка за селфита. Всички са ненаситни за снимки във всякакви пози и комбинации, но с неизменния фон на катедралата. Не пропускаме и пасажа на Виктор Емануил, зареден с лукса на миланската мода. По- анантюристично настроените правят някое кръгче върху прословутия бик в очакване на пари и благоденствие. Сградаа на „Ла скала“ не впечатлява групата, а паметникът на Леонардо е опакован в кичозна реклама. Последните тридесет минути посвещаваме на миланската катедрала и всички не скриват своето удовлетворение, че са се изкачили на нейния покрив, украсен от хиляди изящни скулптури и откриващ великолепна фото панорама. Малко преди да си тръгнем успяваме да хвърлм и бегъл поглед на замъка Сфорцеско.

В късния след обед пристигаме в Комо, който ни посреща със средиземноморско очарование и туристическо самочувствие. Правим едночасова разходка с корабче и докато спираме между отделните „пристанища“ насищаме очите и фотоапаратите с красотата на планинското езеро. Тони Христов любопитно разпитва капитана на корабчето за местонахождението на вилите на Мадона и Джордж Клуни, но местният гид се оказва зле запознат. Попремръзналиот от вятъра решаваме да поемем към вечерната ни обител, която се оказва хубав хотел от веригата „Ибис“. Преди да дойде края на вечерта правим кратка разходка и изяждаме по фунийка местен сладолед, а малко преди дванадесет с моя съквартирант се поглезваме с чаша гъсто, вкусно италианско вино. Денят приключва в първия час на следващия и заспива натежал от впечатления и любопитен за предстоящите приключения.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на зад граница. Запазване в отметки на връзката.