От долината на розите до полята на лалетата


image

Всичко започна още по тъмно.  Среднощна среща на стълбичките под Езикова. Като на сватба е.  Гъмжи от коли и екзалтирани хора.  Притесненията са уместни,  размера и броят на куфарите не съвсем. Бързо напълваме багажниците, а за пасажерите от Боаза (там ни чака мощна луковитска група) остава да товарят на последната седалка в автобуса. Автобусът бавно потегля под гора от махащи на изпроводяк ръце. Два часа нощен сънлив преход за да се съмне в София,  където към нас се присъединява стария познайник Иван, нашият втори шофьор. Пътят до границата е кратък и някъде около 9.30 личният състав се строя за да получи лични карти и родителски разрешителни. Напускане България по единично,  а аз,  бидейки първи на съседска територия,  посрещам новопристигналите с шеговития поздрав „Добро дошли у Сръбско“.  Всички са видимо успокоени,  дори тези,  които напускат за пръв път България. Влизаме в Сърбия със сняг и почти зимни температури, но в автобуса е горещо и заради доброто настроение.  Дълъг преход,  при който единственото разнообразие са почивките по бензиностанции,  където всички се втурват в луд лов на Wi-Fi.  Инстинктът за интернет е по- силен от потребностите от храна.  Затова всички като малки зомбита се вкопчват  в телефоните и трескаво превътат нюзфийда на фейсбук.  В ранния след обед стигаме сръбско-хърватската граница и получаваме поредната порция доказателства,  че сме на линията на два свята.  Сръбският граничар си проси сокче,  а хърватският служител ни проверява вежливо,  но формално (все пак вече сме евросъюзници) и ни пропуска на своя територия. Привечер пристигане в Загреб и се настаняване в повече от сносен хотел.  Вечерта е кратка,  а героите уморени. Все пак намират сили за да претръшкат един близък мол и да запишат поредните няколко часа в Интернет приключения.
Вторият ден започва с ранна закуска и наситена програма. В автобуса слушаме представяне на Загреб и така и не разбираме,  дали сградите тук са от барока или от барака. Около обед сме в пещерата Постойна.  Чел съм много за този феномен,  дори съм преподавал за него,  срещата с природната красота надминава очакванията ни. Приключението започва с щуро спускане с влакче, което се провира между тесни скали и ниски тавани. Възхищението достига своя максимум на дъното на „ямата“, където сладкодумен гид ни развежда между стотици възхитителни творения на природата и ни разказва факти и легенди. Сякаш сме попаднали в света на приказките,  заобградени сме от замъци,  кули и митични същества. Всеки вижда според фантазията си,  но всички сме единодушни във възхищението си и снимаме в захлас. Излизаме отново с атракционното влакче,  но вече усещаме студа,  край пещерата е едва 5 градуса. Стопляме се в автобуса,  където днешния ден цари по- голямо веселие. Бързаме за Падуа. И си струва.  Макар и за два часа разходката ни показва типична италианска архитектура,  стари сгради и много южняшка шарения. Посещаване с наслада катедралата „Сан Антонио“, опитваме топка  сладолед,  а с вежливото гостоприемство на Тони Христов изпиваме и по чаша Cafe correco за да усетим истинския италиански вкус. Някой не издържат на упорството на амбулантно търгуващите  мароканци и си купуват приставка за селфита,  както казват на сметка само за 5 Евро. Сефтосват я с нескончаеми селфи сеанси. Почти по тъмно се настаняване в подслоа ни за нощта. Хотелът е хубав и бързо грабва сетивата на всички.  Купонът започва,  утре приключенията продължават.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на зад граница. Запазване в отметки на връзката.