Лъжата присяда на училищния чин


???????????????????????????????Non scholae sed vitae discimus..Надявам се смисълът е известен – учим не заради училището, а за живота. Със сигурност животът може да се изживее, при това достойно, без почти всички физични, химични, биологични понятия, без грамадата исторически имена и дати, без дребните географски детайли, без сложните математически формули и стереометрични фигури. Дори и най-прилежните в училище ще ги забравят с годините. Точно в това е  смисълът на образованието. Сперд Айнщайн. „Образованието е това, което остава, след като забравим всичко, което сме научили в училище“. Ако знанията се забравят, какво всъщност остава? Простичко е – умения и човешки качества. Градивната страна на образованието, която възпитава и моделира свободни, способни и достойни личности. Та в този контекст преди дни се замислих, какво би останало в паметта на днешните ученици, след като забравят всичко, с което сме напълнили главите им. Със сигурност трябва да са качества, трайно култивиране през времето на училищното обучение. Лошото е, че ако има нещо трайно култивирано, поощрявано, толерирано, то е… лъжата. Искате доказателства? Нека бъде вашата.

Моите дванадесетокласници започнаха кандидатстудентска кампания. Изпитите са почти всеки ден и се налага да отсъстват много. Носят ми извинителни бележки, съсвсем истински, издадени от техните лекари. Питам ги защо лъжат, че са болни, когато правилника позволява да отсъстват по семейни причини. Свиват безразлично рамене, за тях това не е лъжа.Свикнали са, че когато не ти се ходи на училище си купуваш бележка (най-често под формата на потребителска такса). Лъжата струва евтино и се приема без възражения от класния.

Наскоро колега от местно училище се оплака, че е била принудена да приеме силно закъснял извинителен документ в полза на ученик. Документ с лъжливо съдържание, известно и на родителя, и на ученика, и на колегата. Въпреки всичко е заставена да извини отсъствията. Хей на това му се вика институционализиране на лъжата в училище.

Сигурен съм, че мнозина са виждали момчетата с тъмни качулки и напрегнати погледи, които търгуват лъжа край училищата. Защото какво друго, ако не голяма лъжа е светът, фантазиран от наркотиците. И когато в страха, безразличието или примирението се правим, че не забелязваме дилърите и техните жертви, ние вулгарно преподаваме лъжата.

Наскоро проведох писмено изпитване. Две от най-съвестните момичета се опитваха да преписват. Вече и най-добрите нямат скрупули. За тях преписването е похват за лесни успехи. Не очаквайте гузна съвест, те не разпознават лъжата. От лични контакти знам, че това не може да се случи в германско или холандско училище. Наскоро ми разказаха, че е абсурдно и в Чехия… Там лъжата се санкционира, тук е норма.

Дали разбираме, че оценките ни са лъжа, нали в тях са калкулирани преписаните контролни. Още по-страшно е, че нехаем за факта, че дипломите ни са лъжа, те съдържат целия фалш и пародия на матурите. Ще кажете, че оценките не са толкова важни, нали образованието е това, което остава след забравеното (или никога ненаучено) от училище. И какво ще остане, дали почтеност и достойнство? Напротив – една превърната в ценност измама и придобито умение за заобикаляне на правилата.

Лъжата седи на първия чин и гледа нагло в очите. Директори лъжат, че имат ученици, за да бъдат директори… Учители лъжат, че са научили учениците си, за да имат работа… Някои лъжат за посещамостта в училище за да не загубят паралелки… Други лъжат с успеваемостта на учениците за да вържат приема за следващата година.. Учениците лъжат, че учат, а много учители лъжат, че им преподават… Криво огледало.

Преди няколко месеца проведохме избори за председател на ученическия парламент. Един от кандидатите проведе кампания като истинска. С доза демагогия и празни обещания. Казваше, че това се харчи. Естествено спечели. За живота учим, не за училището…

Няма да споря. Ценно е образованието, което остава, след като бъде забравено наученото в училище. Затова ме побиват тръпки  какво ще остане,когато бъдат забравени фактите, датите, понятията, формулите. Дано да се лъжа!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към Лъжата присяда на училищния чин

  1. Stephanie Emillova каза:

    Много пъти изписвах тонове коментари по повод статиите в този блог и се отказвах да ги публикувам. За първи път в тази статия виждам частица истина.

  2. Stephanie Emillova каза:

    Как искате да не се лъже когато ВИЕ учителите лъжете? Няма вече никаква дисциплина и подбор в така наречените елитни училища. И, господин Райнов, какъв е смисълът на това да учиш? Да имаш знания или често да си губиш времето в часове, в които дори от първия чин не чуваш нищо или учителят отива до общината ( оставя ви така да си учите – все едно пречи), или пък цяла година уроците се преподават от съучениците ти ( някои с далеч по-големи проблеми от говорни дефекти)?!

    Лъжата не е само на чиновете, но и на учителската скамейка и на други места в училищата. Защо ли? Като започнеш от делегирани бюджети, та стигнеш чак до съотношение между броя на учениците и учителите.

  3. ivo rainov каза:

    Мила, Стефани, мисля, че статията казва това. Цял абзац коментира лъжите, които се разменят в училище. Учителите естествено участват. Хайде да коментираме, защо няма дисциплина и как делегираните бюджети и съотношението учители/ученици създават проблеми.

Коментари са забранени.