Не ни достигат души за покаяние


pokoonenie21031528Десетки пъти съм изкачвал този маршрут. Нашият  Via dolosa. Пътят до хълма на страданието и смъртта. Лагерът, в който комунистическата власт убива от целесъобразност и за удоволствие. Пътят на сълзите. Пътят на срама. Пътят на покаянието.

Пътят, който ни разделя. Изкачват го едва стотина души всяка година. В град, населяван от десетки хиляди. С огромна част от тях  ни разделят толкова много неща- памет, истина, история. За мнозина „Слънчев бряг“ е лагерът на хулиганите. Двадесет и шест години след рухването на комунистическите табута безразлични съвести предъвкват идиологически клишета.

Всяка година се появяват нови лица. Някак спорадично, кампанийно. Лицата на ПиАр-а. С тях ни разделя чувството за памет. Ние изкачвам пътя за да осъдим злодействата и да запалим свещ за жертвите. Те следват камерите и безплатната медийна реклама.

Разделя ни срамът от мръсотията на онези години. Всяко наше посещение в лагера е покаяние за мълчанието и страха. Те се страхуват, че срамът ще ги застигне. Гузно мълчат и късат плакати, само защото крещят пред обществото за вината им.

Разделя ни чувството за вина. Ние я изкупуваме по частица всяка година, като почитаме жертвите на кариерата. Те веят на знамената лика на Дочо Шипков, по чието време лагерът „Слънчев бряг“  се превръща в арена на убийства. Те не познават покаянието и чувството за вина. Затова не говорят за зверствата на своите предшественици и никога не биха изкачили нашата Via dolorosa.

Тази вечер прочетох призива на влада жена  да се помирим с историята и да четем и разказваме съвместно нейните факти. Невъзможно е! Делим се на леви и десни, демократи и филизи на родния тоталитаризъм, човеци и партийци. Вълнуваме се от различни истории и плачем за различни съдби.

Днес по пътя към лагера бяхме стотина. С побелели коси и натежали години. Нямаше млади хора. Моя колежка постоянно твърди, че престъпленията на „Слънчев бряг“ ужасяват младежите и провокират желание за участие във възпоменателните шествия до злокобното място. Но младите въпреки всичко не идват. Разбираемо. Разделят ни ценности, семейни разкази и фамилен политически бекграунд.

Двадесет и шест години лагерът ни разделя. Сякаш сме замесени от различно тесто, живеем в различни светове и четем различна история. И още нещо – не всички имаме очи за истина, сърца за съчувствие и души за покаяние.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.