Глупостта може ли да се санира?


997c1772b3b004674ea5ed5ab04befa3Знае се, че слабата държава е повикана съдба от простия народ. Ежедневието дава доказателства в изобилие. Най-пресните са от набиращата популярност кампания за саниране на стари жилищни блокове. Както е известно тя е римейк на един неуспешен опит от преди 3-4 години, когато домакинствата трябваше да извадят собствени средства за част от предвидените дейности. Сегашната кампания разчита изцяло на държавния бюджет и ще разплати всички разходи по санирането. Ясно е, че по-разумните и пъргави етажни общности ще получат голям подарък от държаната, без да се наложи да бъркат дълбоко в портфейла. Само, че има едно дребно условие. Всички съкооператори да декларират  писмено съгласие.Затова до момента в Ловеч са подали заявление само три сдружения. Сигурен съм, че процедурата се провежда в десетки етажни общности, но в България препъникамъчета под блок и над блок. Най-често в лицето на мнителни всезнайковци, които отнякъде са научили, че „това е поредната далавера за обир на народа“. Тази особена порада декаденти саботира модернизацията на жилищните блокове с всевъзможни аргументи. Един научил, че гледат да го зарибят, пък после ще му искат 100 000 лева. На друг подшушнали, че след като подпише кметът ще му продаде жилището. Трети е информиран, че вече са избрали фирмите, които ще извършват санирането и всичките били приближени на Бойко Борисов, сиреч той ще се облажи от заделените милиард лева. Има и такива, които упорстват заради  завист – „аз се охарчих за смяна на дограма и изолация, защо на другите ще им излиза безплатно“. Фактът, че кооперацията ще изглежда значително по-красива и фасадно еднаква няма значение. Ние си харесваме ориенталската шарения и кръпките по фасадите. Общото между тези хорица е, че гледат едни и същи патриотични телевизии и слушат мненията на едни и същи партийни секретари.

Става дума за нещо простичко – да си оправим къщичката, потънала в занемара от годините и беднотията. Но дори за толкова личен интерес не постигаме  съгласие. Винаги ще се намери един наивен дядо, една войнстваща баба или просто един завистлив чичко-филистер, който да сложи прът в колелото и да си останем в тинята. Не бих разказвал тази история, ако тя не беше déjà vu на куп исторически събития от последните двадесети пет  години. Семпли и необразовани хора  кълват на всяка манипулация и саботират  дори и крехките опити да се европеизираме. Хора, свикнали с  мизерията на блатото в своя жилищен блок, град и държава. Хайде да спрем да бъркаме, тези са, които прогонихи повече от милион млади и способни българи. Не са политиците. Политиците са изборът на глуповатите глави и дребните души. Защото, който харесва застоя на блато, предпочита крастави жаби.

Въпросът е имали  отърване от саботьорите. Ами няма, защото в демокрацията веки ум има равно право, независимо дали е спрял развитието си в трето отделение или основното училище. Даже неграмотният има същия „пакет“ права като професора. А в пакета са му сложили, както правото сам самичък да спре санирането на една жилищна кооперация, така и правото да препятства модернизацията на една цяла държава. В края на краищата себеподобни нему достатъчно, стигат за да ни държат още дълго в блатото.А бе блатни хора, блатни мечти, блатно бъдеще.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.