Хубавите новини от пролетната премиера на Литекс


ЛитексВсеки път, щом започва футболен полусезон, драсвам по няколко реда за най-голямата футболна любов на живота ми – Литекс. Този път реших да изчакам и почерпя вдъхновение от първия мач от разпукналата футболна пролет. Не е тайна, че не харесвам играта и резултатите на сегашния мениджър Красимир Балъков. Най-вече заради налагането на чужденци вместо талантливи българчета. Точно заради това през есента започнах нещо като тих бойкот на домакинските срещи. За вманячен фен като мен, който до преди година отлагаше всеки ангажимент заради футболен мач, това би трябвало да е признак на сериозна разочарование. Разбира се разочарованието никога не може да бъде толкова силно, че отборът да бъде изоставен в най-решителните си мачове – например с „Левски“, ЦСКА, „Лудогорец“.

Случи се така, че сезонът започва точно с такива, нетърпящи фенски капризи дербита. Мачове със сензацията на последните години – „Лудогорец“. Естествено в такава среща съм на стадиона. Въпреки, че си доставих незаслужаващия парите си продукт „А група“ от новия пакет на Диема спорт. Има мачове, в които да си пред  телевизора е престъпление. Да си призная тръгнах завладян от скепсис. Как иначе след толкова тежки загуби в контролите и напускането на трима основни футболисти. Дори с познати, през седмицата, споделих, че никога не съм очаквал сезон с толкова натрупан песимизъм.И ако започнах мача с усещане за лоша развръзка, още в края на първото полувреме трябваше да ревизирам настроението. Не толкова от футбола и качеството на представяне, колкото от тактически грамотното и борбено поведение на Литекс. Колебливо начало и все по-равностойно представяне с наближаване края на първата част. Всъщност отдавна не бях виждал отбор болен от звездомания. Точно така изглежда „Лудогорец“ , след като залповете хвалебствия от европейската есен изпратиха интернационалната команда на Домусчиев на седмото небе, с абсолютната убеденост, че са извънземни за българското първенство. Най-точна илюстрация са дивотиите на Моци, едва ли не канонизиран в панагириките на медии и журналисти. Човек, който очевидно смята, че всичко в България му е позволено, включително и правото да показва среден пръст на всеки, който си позволи да го освирка. Но не за „Лудогорец“ ми е думата в тези редове. А за Литекс, който след като разбра, че евробоецът е далеч от плашещата класа на тези, в които се е отъркал в шампионската лига, взе инициативата, играеше повече футбол, създаде повече възможности и логично спечели мача. Далеч съм от намерението да правя фурор от мач, който можеше да завърши всякак. Факт е, че ходът на срещата стопи доста от песимизма и дори ми даде плахи поводи за надежда. Един мач е крайно недостатъчен за точни впечатления. Всичко в дадена футболна среща може да стане случайно. Все пак има няколко ценни проблясъка, които не мога да пропусна, и които крият зародиш на оптимизъм.

Първо. „Лудогорец“ игра в есенния си състав, този с който направи запомнящо се участие в Шампионската лига. Литекс излезе без трима титуляри от есента. Имената на двама от тях (Джордан и Ваюши)стоят срещу по-голямата част от головете за последните две години. На терена, обаче, тази огромна разлика в обиграността и баланса изобщо не пролича.

Второ. „Лудогорец“ излезе със седем чужденци, Литекс само с четири. Всеки от останалите четири кандидати за шестицата е играл с повече чужденци в първия си пролетен мач – ЦСКА с 9, „Берое“, „Локомотив“ София и „Левски“ с по 5. Приятно е ,когато играеш с толкова българи, още повече, щом можеш да се противопоставиш на противник, считан за събрал най-качествените чуждестранни футболисти.

Трето. Литекс започна с пет футболисти от собствената школа, в хода на играта влезе още един. В „Лудогорец“ не игра нито един. По този показател предимството на оранжавите е смазващо.

Четвърто. Литекс игра с изумително млад състав. Средната възраст на стартовата единадесеторка е само 22,6 години. Средната възраст на началния състав на „Лудогорец“ е 28,5 години. В стартовата селекция на ловешкия тим излязоха 6 момчета между 18 и 21 години! И тази младост изглеждаше поразително равностойна на повече от опитния разградски отбор.

Пето. Новите попълнения, макар и получили малко минути за изява, загатнаха за възможности. Регула подаде фантастичен извеждащ пас за гола на Асприля, а Бьорн Маарс се показа като борбен и трудно удържим във въздуха футболист. Рафа допусна относително малко грешки, въпреки че все още не се е напаснал в защитата на отбора.

Шест. Този път Литекс показа силен дух и непримириморст  срещу един от най-големите фаворити в шампионата. „Ахилесова пета“ на отбора през последните години е неумението да се печели точно срещу отборите от топ 6 на шампионата. Победата срещу трикратния шампион и главен фаворит и през тази година е заявка, че комплекса  може да бъде преодолян. Още повече, че Литекс спечели с битка до последните минути и при числено равенство на терена.

Седем. Винисиус Баривиейра направи стабилен мач и напомни за силните си игри от предишния престой в Ловеч. Очевидно вратарят си връща формата, което би гарантирало повече спокойствие в сравнение с есента.

Осмо. На стадиона имаше радващо много хора. Като се има предвид скромния капацитет на съоръжението е лесно да се изчисли, че вчерашните зрители са около 4000. Отдавна не обръщам внимание на глупостите на журналистите по медии и сайтове, за които на мача имало между 500 и 1800 души (нямам идея къде видяха ¾ празни трибуни).

Девето. Фенклубът се съживява и прави усилия за да привлича повече жива сила и да осигурява по-голяма подкрепа за отбора. А броят на посетителите и гласовитостта на агитката съвсем не са без значение за успешното представяне на отбора.

В хода на мача се видяха и слабости. Средната линия не изглеждаше сработена и често отстъпваше инициативата. Отборът се огъна пред финалния щурм на „Лудогорец“ и прие опасната глуха защита. Много от картоните бяха заслужени по най-глупашкия начин. Естествено част от тези слабостта трябва да отдадем на младостта и недостатъчния опит, но очевидно са повод за доста работа.

Признавам, че този мач с „Лудогорец“ поизбута песимистичните ми прогнози за пролетното представяне на отбора. Въпреки това, както вече писах, в един мач всичко се случва. Може да те подценят, може да имаш ден или просто късмет. Затова предпочитам да бъда умерен оптимист, поне докато не видя възходящо развитие и затвърждаване на хубавите впечатления през следващите срещи. Първият тест ще бъде още тази сряда. Пак срещу същия противник, но той вече знае, че Литекс може да хапе лошо.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс. Запазване в отметки на връзката.