На крива реформа матурите и пречат


proftanevСамо като си помисля колко енергия, пари и конспирация се влагат в държавните зрелостни изпити. И всичко това само за да получи зрелостникът диплома. Така излиза от думите на проф. Танев, според който матурите не стават за вход на университет. Министърът, дори нарича абсурдна идеята матурите да бъдат вход за висшите училища. Струва си да поразсъждаваме доколкото тези думи намекват за недоизказани съмнения. Какво точно не харесва в матурите професорът? Нивото, формата, скалата за оценяване, начина на провеждане, критериите за оценяване?

Твърдението на министър Танев изглежда най-малкото неинформирано. Ако матурите не стават за вход,  защо ги признават в почти всички държавни университети? Дори Алма матер разреши зрелостните изпити като вход за редица по-непопулярни специалности. Тази година по-голямата част от безумните 52 университета отварят аудиториите си за студенти, които могат да избират зрелостния изпит вместо кандидат-студентски. Някъде матуритетните оценки се умножават с нисък коефициент, но в много случаи се приемат равностойно на всеки изпит. Дори професорът да е прав, че зрелостните препитвания не са достатъчно надеждна оценка за знанията на кандидатите, висшите училища ще бъдат все по-изкушени да ги признават. Просто защото приемането на какви да е студенти, физически бройки с държавна издръжка, е единствен начин за оцеляване на повечето висши училища. Перспективата е като присъда. При сегашното качество на висшето образование и с все по-малобрайни випуски, матурата ще изглежда приемлива и на тези, които все още високомерно я отхвърлят.

От друга страна форматът, съдържанието и трудността правят много от зрелостните изпити  по-надеждни и достойни при селекцията на кандидат-студентите. Дали  професорът знае, че изпитът в Икономическия университет във Варна е тест, в който повече от 80% от въпросите са разработени и решени в книжка, издавана от университета. Всичко, което трябва да знаят кандидатите е коя буквичка е верния отговор. Знания по същество не са необходими. Или да вземем прехваленото ЕПИ на УНСС, където хора с меко казано посредствени възможности могат да постигнат много добри, че дори и отлични оценки.И ако професорът твърди, че зрелостници с едвакви резултати на матурите показват различно ниво като студенти, то в цитираните висши училища е практика кандидати със забележителни изпитни резултати на упоменатите тестове да се оказват слаби студенти.

Като преподавател по география мога да съпоставя нивата на трудност, заложени в зрелостните изпити и кандидат-студентските препитвания. Ще си послужа с форматите на двата най-желани университета сред кандидатите с география – УНСС и СУ. Във водещия икономически университет мераклиите решават 40 тестови задачи по география.  Въпреки, че съставителите са сложили малък  „handicap“, отнемайки точки за сгрешени отговори, кандидатите се справят безпроблемно, защото нивото на трудност е умерено с  тенденция към лесно.  В  Софийския университет форматът също е тестови. Макар въпросите да са 100 и да обхващат съдържание от целия гимназиален курс, изпитът също не впечатлявата, защото повечето са на нивото на едно обикновено текущо изпитване в училище. Експериментално съм подлагал мои ученици от 11-ти клас на тези тестове и дори най-слабите постигаха резултат около добър. Учениците с интерес към география и аспирации към кандидатстване ги решават на нива около 5.30-5.50 много преди да завършат и без специална подготовка. Нека разгледаме изпитите в дълбочина. Да проверим  какво включва матурата по география и икономика. На първо място 30 от така любимите на висшите училища въпроси със затворен отговор – върху съдържание от география на света и география на България. Група въпроси  с отворен (избираем) отговор, които не допускат зазубряне и предполагат по-задълбочено познаване на материята. Доколкото ми е известно подобни въпроси има само в тестовия формат на Великотърновския университет. Една четвърт от точките на матурата са върху практически умения – разпознаване на обекти по географска карта. Кандидат-студентските изпити въобще не проверяват практически умения. Накрая с най-голяма тежест и решаващо значение за много добър или отличен резултат е развиването на текст върху определен географски въпрос от учебното съдържание. Писането на текст бе отречено и изоставено от всички университети (мисля, че изключение отново е ВТУ). Сумарно зрелостният изпит по география и икономика включва четири различни компоненти, за разлика от университетския, който проверява единство зубрашките умения на кандидатите върху въпроси със затворен отговор. Матурата затруднява кандидатите с изискването да притежават практически умения за ориентиране по карта. Зрелостният изпит изиска писмена култура и креативността за писмена интерпретация на географско съдържание. Университетските тестови прагове са далеч от подобна претенция. Фактите сочат, че форматът на зрелостен изпит си поставя за задача да провери функционалната грамотност на  учениците, кандидат-студентските изпити се задоволяват само с тестване на репродуктивните възможности на учениците.

Сигурен съм, че има учебни дисциплини, по които форматът и съдържанието на зрелостните изпити значително отстъпват на университетските изисквания, но съм сигурен, че има и други матури (освен география), чиито достойнства надхвърлят кандидат-студентския изпит.  Така, че ако има съмнения относно начина на провеждане и сериозността на матурите, естествено могат да бъдат направени корекции, но етикетът „абсурдни“ на фона на сегашното дередже на висшето образование е меко казано несъстоятелен.

Идеята за общ изпит за висшите училища е великолепна, но при две условия – значителна редукция в броя на предлаганите кандидат-студентски места  и изпълване със съдържание, което действително да диференцира интелектуалните способности на кандидатите. Това също е реформа, а сега е повече от модерно да си говорим за реформиране на образованието. И ако някак зад гърба на министъра тече приемането на законона за училищното образование, пред очите му трябва да бъдат реформите във висшето образование, към което той професионално се числи. Спорно е дали матурите са лош вход за университетите, сигурно е , че сегашното статукво е най-голямата заплаха за висшето образование. И отричането на зрелостните изпити съвсем не решава проблема.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към На крива реформа матурите и пречат


  1. зрелостните изпити като вход за редица по-непопулярни специалности

Коментари са забранени.