Реформа, която не иска да чуе гласа на учителя


3692_largeЕднакво опасно е реформа да се прави набързо, на тъмно или на инат. Всички сме съгласни , че реформирането на образованието не търпи отлагане. Само, че реформата е заредана с успех, когато е споделена и е намерила консенсус между най-много гледни точки и позиции. За съжаление новият закон за предучилищното и училищното образование  измина пътя  от проект, внесен в деловодството на Народното събрание до гласуване на първо четене за по-малко от два месеца. При това задъханото галопиране се състоя в най-празничните месеци на годината. Не бе предоставено време за широка дискусия, каквато обеща и министърът на образованието. Допускам, че проф. Танев е бил все тъй изненадан от първото четене на закона, както и от несъгласуваното му внасяне в Народното събрание. Нещо повече. Не само не бе дадено време за обсъждане, но и високомерно бяха подминати направените забележки и предложения от различни съсловни и обществени организации. Синидикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ изрази своите различия в пакет предложения,  адресирани до министерството и парламента. Въпреки това проектозаконът бе предложен в редакцията на неговите автори, без да бъде взето под внимание мнението на хиляди български учители. Затова Синдикат „Образование“ внесе в парламента остра декларация, подкрепена единодушно на отминалия конгрес на Конфедерация на труда „Подкрепа“. В декларацията са записани 10 точки, по които настойчиво се иска ревизиране на гласувания вече текст.

1.Образованието да се превърне в реален, а не в предизборен приоритет на управляващите сега и в бъдеще. Повече от десетилетие вече кандидат-управници дъвчат като предизборна дъвка образованието, а после с безразличие участват в неговото съсипване.

2.Увеличаване на БВП за образование. Със сегашните около 3% от БВП образованието е далеч от бюджетната подкрепа заделяна, както по време на социализма, така и от основаните върху наука и знание европейски образователни модели.

3.Анализ и актуализиране с допълнителни компоненти на делегираните бюджети. Издръжката на ученик трябва да бъде допълвана с гъвкави механизми, които да осигуряват допълнителни пари за по-малките училища, така че да не се допускат различия в достъпа до качествено образование, поддържането на модерна учебно-техническа база и заплащането на учителския труд.

4.Учителската професия да стане защитена и регулирана. Наслушахме се на пожелания по темата на фона на драматичното застаряване на преподавателския състав и сме  изправени пред кадрова криза в образованието.

5.Мандатност на директорската длъжност. Развитието е състезание, а състезанието има хоризонт и рамки. Синдикат „Образование“ смята, че мандатността ще осигури по-голяма динамика в развитието на образователната система и ще гарантира периодично опресняване на идеите и енергетията.

6.Въвеждане на делегирани бюджети за детските градини. Всички учебни заведения трябва да получат финансова самостоятелност. Формулата на делегираните бюджети доказа своите безспорни предимства след прилагането им в училищата.

7.Премахване атестирането на българския учител. От няколко години се прилага еднократно годишно диференцирано заплащане на учителския труд. Практиката показва, че често този механизъм се използва като лост за оказване на натиск върху учителите. Въвеждането на атестиране при неизяснени критерии и спорен формат на атестиращата комисия ще засили зависимостта на учителите. Припомняме, че подобна практика вече е прилагана през 80-те години на миналия век, но след пет години дискусионно съществуване е отменена като неработеща.

8.Специално внимание и грижи, приоритет на държавата, за децата със специални образователни потребности. През отминалите години образованието направи успешни стъпки в работата с децата със специални образователни потребности. Реорганизацията на съществуващите звена и центрове е необмислена постъпка, която заплашва да разруши постигнатото.

  1. Количествени оценки от 2-ри до 4-ти клас. Липсата на годишни оценки и опцията да не се повтаря клас ще нанесат непоправими поражения на началната подготовка на учениците. Достатъчно е да поразсъждаваме върху обучението на децата от малцинствените групи, които при предлаганите промени биха се придвижили до основната степен на образование полуграмотни или напълно неграмотни. Тяхната слаба успеваемост няма да бъде санкционирана.

10.Да не се приема бюджетно финансиране на частните училища. Доводите за справедливо финансиране на всяко дете звучат лицемерно и прикриват лобиране за частната форма на образование. Детето ще получи същите пари както връстника си в публичното училище, но родителите ще добавят сума, която безпорно съдава финансови предимства на частните училища. В същото време държавните училища не могат да бъдат финансирани от други източници и разполагат със средства само в рамките на отпуснатото от бюджета. И в момента частните училища разполагат с отлична материална база и предлагат комфорта на обучение в малки групи, докато в държавните училища средствата не достигат, а дори за размножаване на материали се налага да се събират стотинки от децата. С финансова инжекция към частния сектор диспропорцията в статуса на училищата и учениците ще нарастне неимоверно.

Всяко от тези предложение е мотивирано и обмислено от хората, които реално работят в българското училище. Кабинетното налагане на модели, родени в чиновнически глави води единствено да напрежение и заплаха за позитивното развитие на българското образование. Затова Синидикат „Образование“ заявява, че ако не бъде чут ще прибегне до протестни действия в защита на родното училище и българските деца.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.