Кални пръски от камъни в блатото на морала


пръстСамо Бог има право да съди хората за техните минали слабости. Земните обитатели сме тленни, крехки  и изкушени от захаросани прегрешения. В онази дебела книга се казва „ нека първи хвърли камък онзи, който е безгрешен“. А Петър Караангов припомняше, че“ когато посочим с пръст някого, не бива да забравяме, че останалите четири пръста сочат към нас“.

Преди дни името на мой приятел излезе в едни списък. Списък от онези, които обикновено дамгосват заради обвързаност с репрестивните органи на комунистическата власт . Не крия – бях изненадан, смутен и объркан в първите часове след анонса на новината. Но дори за миг през главата ми не премина мисъл за морално  обвинение. Човек формира приятелства за дълги години, сближава се с човеци и ги цени точно заради техните човешки качества.

Не желая да бъда съдник, но такива вече срещнах. Тържестуващи, злоради, с души подгизнали от отмъстителност. Размахват  пред лицето ми пръст и хвърлят  пред очите ми камъни.  Обвиняват от името на морала и лелеят надежди  за остракизъм. Назидават и зачеркват заради биографията.

Ценя приятелите  със спомена за съвместно преживяното, с усещането за съвместно постигнатото. Уважавам хората заради пътя, който сме извървяли заедно. Предпочитам да търся морала в стъпките, на които съм свидетел, вместо да се ровя в картотеките от тайните чекмеджета.

Имам пластове спомени с моя приятел, оказал се в печалния списък. С него сме водили десетки битки, големи и малки. Битки за хората, битки за правдата, битки за морала.  Да, точно морала от името на,  който  сега го обвинавят тези срещу, които води неуморни битки.  С него спечелихме повечето битки, пак в името на хората и на морала.  Направихме най-грандиозната стачка в този град. Подобни неща не се прощават. Слабите и унизените тогава днес се вживяват в тогите на морални обвинители.

Морал лесно се проповядва, трудно се живее в съгласие с него. Не мога да бъда съдник, но се съмнявам. В това кой е настъпил по-драматично моралът – този, който е допуснал слабостта да сътрудничи на репресивните органи  на комунистическата парти или онзи, който съзнателно е служил на партията, създала репресивни практики и органи за да омерзява хората. Човекът, който е подписвал, но може би не служил или другите, които коленичили служат на всяка подла власт, макар да не се е подписвал. Този, който смело разбива вълните или онзи, който ги яха.

Не се наемам да оправдавам моя приятел. Нито да му бъда адвокат. Не се наемам и да бъда съдник. Мога само да простя и да търся оправдания в гадостта на времето и системата. Не искам да черпя съмнения  като се ровя в миналото, искам да се вдъхновявам от доверието, с което постигнахме толкова много. Предпочитам тайните да останат в онези прашасали томове, а приятелството непокътнато от интриги.  За някой моралът може и да се измерва с досиета, писани на тъмно. За мен се изразява със стъпките, направени пред очите на хората. Всеки носи собствено калкулаторче, защото сме с различно скроени души и нееднакво заредени сърца.

Точно по същата причина мнозина проповядват морал, но малцина го преподават. Картотеките проповядват, но само човеците преподават.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.