В памет на Желю Желев


Желю18.11.1989 година. Първият свободен митинг в България след четиридесет и пет години тоталитарна власт. Нему бе възложено да прочете резолюцията от протеста. Знаех името му, обвеяно в разкази за десидентска дейност, Клуба за преустройство, закуската на Митеран. Желю Желев. Разказите бяха изваяли във въображението ми представата за някакъв исполин-герой. Зад микрофона застана нисичък, прошарен човек. Приличаше на  баща ми. Изглеждаше толкова обикновено, земно и човешки. Гласът му беше мек, но въпреки това излъчваше решителност. Чувал съм да казва думата „демокрация“ вероятно  стотици пъти след това и винаги, както в този първи миг, ми звучеше вдъхновяващо. Само за няколко месеца Желю Желев се превърна в мотор, надежда и знаме на площадната революция в България. Този човек  печелеше симпатии с невероятна лекота и добродушие, „купуваше“ доверие с всяка дума или усмивка. Не вярвам да има в новата история на България човек, който да е печелил подкрепа с такова нечовешко темпо. По-малко от месец след първата си публична проява Желю Желев имаше изключителното влияние за да спре една разгневена тълпа от нахлуване в Народното събрание. Мнозина смятат оттеглянето на онзи 14-ти декември за грешка. Дори да съм сред тях, не мога да забравя, че Желю Желев мислеше за живота и здравето на всеки от тези хиляди хора. Той вярваше в мирната революция и я започна. Мирният преход се проточи повече отколкото очакваше, но не проля капка кръв. В една февруарска неделя на 1990-та година СДС напълни с хора  до всеки възможен край площад „Батемберг“. Спомням си думите на Желю „ само такъв огромен митинги може да помести хода на историята“. Помня и колко му беше трудно да започне речтта си, защото десет минути площадът ехтеше в неспирно „Желю – президент“. Да, той местеше историята и милионите го следваха.

Хората избраха Желю Желев за президент много преди Народното събрание. Затова и ще остане в историята като първият демократично избран от народа президент на България, с непосилните за никой след него 2 273 000 гласа. Дори потопения в ромнтични митове бивш престолонаследник не постигна колосалните размери на подкрепата за Желю Желев. Желю влезе в политиката тихо, изкачи се до най-високите и етажи, но остана незкушен от съблазните и. Без съмнение допусна грешки, но се превърна в  символ на честност и почтеност. Наивни качества за политиката. Желю Желев бе единствено възможния президент за онова  объркано и пълно с наивни грешки време.

Желю Желев бе сред малцината дали на българите основания да не се срамуват от собственото безропотно мълчание в десетилетията на комунизма. Без него много неща нямаше да бъдат същите. Но най-вече онази романтична палитра от социални и интелектуални течения, наречена СДС. Желю Желев бе от  куражлиите, които дадоха началния тласък  на България към демокрация и Европа. Тласък толкова силен, че на неговата инерция се носиха и се носят поколения политици.

За мен Желю Желев значеше много. Той бе един от първите ми площадни учители по свободолюбие.Неговите пламенни речи чупеха робските окови на съзнанието, разбиваха тясната решетка на покорния дух. Никога не съм крил, че станах бунтар по софийските площади в бурните месеци на 1989-1990-та година. Винаги съм казвал, че познах любовта към демокрацията под знамената на СДС.   Казват, че революцията калява характери и вае хора.  Щастлив съм, че имах шанса да бъда част от революция. И този шанс дължа на малка група всеотдайни хора, посветили живота си да дадат европейско и свободно бъдеще на България. Желю Желев бе един от най-големите сред тях.

Всички умират, но не всички живеят. Желю Желев живя наистина и със смисъл. След него България е различна и историята вече го знае!

Поклон пред паметта Ви, учителю, от размирните площади. Благодаря, че ме освободихте от оковите!

Почивайте в мир!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.