Ако Иречек ни беше оставил различни сентенции


въпросиПреди повече от 100 години Иречек тъжно възкликва „Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.“

Век по-късно думите са все тъй актуални и тъй като са се превърнали в устойчива народоспсихология, можем да ги приемем за национална диагноза.

А можеше да имаме различно столетие, ако можещите бяхме престанали да следваме незнаещите. Сигурно бихме живяли в по-богата държава, ако бяхме ограничили благото на неблагодарните. Щахме да постигнем много повече, ако се напъвахме малко повече. Вероятно щяхме да притежаваме нещо, ако не се оптивахме да правим всичко, още по-малко от нищо

И дали бихме скъсали с историята и своята географска обреченост, ако от утре последваме достойните и предложим усилия за благодарните? Ако понечим да правим само посилното, вместо да тичаме след невъзможното? Да мислим много, за да правим малко глупости, за които после ще съжаляваме. Да пълним нещата със смисъл, отколкото с нищожни страсти.

Нали ще се уважаваме повече, ако въздигаме тези, които могат и пращаме в ъгъла онези, което не знаят! Несъмнено ще живеем по-добре, ако се научим да ценим благото и не допускаме неблагодарните. Ще правим много повече, ако спрем да го пълним с малко и ще стигаме по-далеч, когато не сме влюбени в краткостта на времето. И щастието би ни пристанало като поносима съдба, ако престанем да живеем между всичко и нищо.

Тогава и  децата биха спрели да ни съдят, ако престанем да се оправдаваме с география, народопсихолигия и Иричек? Ако ги научим да следват можещите и да се пазят от незнаещите. Да споделят благото, но без компанията на неблагодарните. Да правят повече, за да получат повече. Да влагат малко, но да струва нещо и да не дават всичко всуе за нищо.

Колко ли различна би била България, ако Иречек бе въкликнал, че  „ Ние незнаещите водени от можещите, вършим само възможното за благото на отзивчивите.И сме пропуснали да направим съвсем малко, защото сме вложили толкова много усилия, че сме се квалифицирали да правим достатъчно, с максимума от това, което имаме“

Ех, ако Иречек беше помисли преди да говори или се бяхме научили да разсъждаваме, след като сме го прочели.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.