Униформи без чувство за…


egС униформа е гадно. Освен, ако не я харесваш или не ти носи идентичност и самочувствие. Навсякъде по света училищата с име, претенции и биография държат на собствен дрес код. Той ги прави уникални и разпознаваеми. В България си падаме по шаренкото, повече цвят, повече персонализация.  Затова учениците възстават срещу еднаквостта на униформите. Възмутително посегателство върху  тяхната сексапилна женственост или мускулеста мъжественост. Униформата е несъвместима с толкова модните училищни стилове „среднощна чалготека“ и „плажен гларус“. Тя скрива всичко, което си струва да бъде показано според съврменните тинейджърски разбирания –голи пъпове, модни татуировки около кръста, соларен загар, потънал в дълбоки деколтета, упорито ваяни гръдни плочки, впечатляващи бицепси, атлетични крака. Пораснал с модната философия „повече за показ“, съвременният тинейджър счита за нормално да ходи в училище по джапанки и бермуди, с провиснали или изрязани потници, прозрачни блузи  и плитки под границата на естетиката джинси. А училището е публична институция, не е нощен клуб или фитнес зала.

Има толкова много оправдания срещу униформите – не се харесват, умаляват, обезцветяват, уеднаквяват, обезличават. Чувал съм още много аргументи против разписания стил на обличане в училище. Мой колега силно държи на задължителните униформи. Всеки понеделник старателно проверява учениците от класовете, на които преподава. Те се чувстват прецакани, защото  други класове не са подложени на подобно строго влияние. Гневни, но в часовете на колегата обличат своите униформи. С нетърпение чакат звънеца и бързат да ги махнат с облекчение. Тъй като имам следващ час, сварвам доста променена картина-половината са все още в семплите цветове на униформата, а останалите са истинско разноцветие в парти стил.  Един –два пъти коментирах абсурда да носиш униформа, само заради определен преподавател. В резултат учениците  с униформа се увеличиха и в моите часове. С края на часа, обаче, енергично разкопчават ризите или събличат пуловерите, сякаш унизени да излязат в този вид извън класната стая. Спомням си и друга весела, но типична ситуация в класа, на който съм класен ръководител. Имаше период, в който кампанийно, всеки понеделник, се проверяваше посещаемостта с униформи. На моята декларация „Хайде да проверим кои са без униформи“ получавах хоров отговор „Аз имам“ и десетки ръце започваха да измъкват от чантите пуловери, ризи или тишърти.

Униформите са елемент от имиджа на една училищна институция. Те са инперативно изискване и се налагат  със строг, системен и общ контрол. Стига да са важни за самочувствието и общественото представяне  на училището. Униформите са символ на принадлежност към общност, традиция или име. Стига училищната институция да провокира и възпитава подобни чувства у своите ученици. Ако униформите не са осъзната потребност и общностна идентичност, те несъмнено генерират непрестанен протест. Защото днешното поколение е попило доста от шарките на клубната или плажна култура. И ако искаме да изместим дресинг стиловете  “on the dancing” и “under the Sun”  трябва да се потрудим доста, най-вече с възпитаване на гордото самочувствие, че принадлежищ към легендарна общност и създаването на по-съвременен стил и елегантност в задължителното училищно облекло.  . Иначе ризките и пуловерчетата ще се мачкат засрамено в чантите, колкото  да бъдат под ръка, в случай, че някой досаден даскал реши да се придържа към записаното в училищния правилник.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Униформи без чувство за…

  1. Аааа, ми да вземе мерки директорът. Като каже – без униформа не може да се явиш в училище и да се спазва. То така.. Хем има униформи, хем никой не ги носи. Това вече наистина няма смисъл. При нас учениците имат униформи, нямат телефони и нямат пари (в себе си). Това е наистина голям плюс!

  2. kristinpopova каза:

    Може униформата да е елемент на определена училищна институция,но аз лично не харесвах униформите.Първо-с тях изглеждахме еднакви,а еднакви хора няма,плюс това те бяха само 2 -розова и тъмно синя с дълъг ръкав ,а на 36 градуса през лятото няма как да носиш дебел пуловер или риза с дълъг ръкав! Това със следенето пред входната врата,дали учениците влизат с униформите в училището,е по-скоро жалко,отколкото похвално… .Не виждам какъв беше повода за гордост че сме облекли униформата на езиковата. Налагането на остарели правила не може да накара някого да се чувства част от едно цяло без той сам да го пожелае.Съжалявам,но това е моето мнение и не карам никого да се съгласява с мен. Благодарна съм на това училище за образованието което получих и за хората с които се сприятелих.

Коментари са забранени.