Хранете се добре и смирено, ловът на канарчета вече започна!


канариКанарчето е симпатична птичка, която впечатлявя с пъстрата си перушина и кресливите песни. В нрава му е да се перчи, да ти чурулика на ушенце. Наивна душица, която кълве на  дребни трошици и сама избира живота в клетката.

Често и ние хората  изглеждаме като канарчета. Пищим, когато сме в ято, възмутено пеем клюкинки на ушенце и кълвем на дребни трошици.  Наивно ги кълвем от ръката на този, който ще ни натика в клетката.

Не всяка клетка е метална, някой дори нямат врати, които да бъдат заключвани. Клетката понякога е изтъкана от невидима мрежа от топли връзки между кмет  и алчни приятелчета. В мрежата има всякакъв материал от най-калпаво качество – другари по далавера, бизнес мошеници, бивши мутри със зле скроени костюми, проституиращи медии, магистрати със широки чадъри. Някой на това му казват олигархия. За мен си е клетка, която стяга душата и съдбата ти. Или отлиташ, или кълвеш и чуруликаш питомно в клетката.

Канарчетата са безпомощни птички. Всяко кълве за себе си, устремено да оцелее и се пъчи пискливо  в желанието да се хареса на този, който пуска дребните трохички. Канарчетата не са бунтари, те са смирени. Стараят се да доживеят живота си в клетката, заситени с трошички.

Каквото и да мислите Ловеч е клетка, а всички, избрали да доживеем живота си тук сме канарчета. Страхливи, смирени, безкритични. Гневно чуруликаме помежду си и пойно пеем на господарите. Кълвем на всяка дребна трошица. И жиеем затворени в онази невидима мрежа, изтъкана от хора, които знаем по имена, често ненавиждаме, но като канарчета страхопочитаме. Мрежата не би издържала на общ полет, но ако въобще летим, летим сами за себе си – ниско и тихо.

Разбира се не разсъждавам върху тези метафори  без повод. Ловният сезон на канарчетата започна. Този път ловът ще бъде свиреп и безкомпромисен. Залогът е твърде висок за шайката, която плете невидимата клетка вече повече от десетилетие. Ще има изстрели и отстреляни, всякаква стръв, ще има канарчета-любимци и канарчета-виновници,

От днес един уважаван от мен човек реши да замлъкне. Павлин Иванов запечата за няколко дни сайта „Ловеч днес“ с кратко и гневно обръщение. За мен Павлин е безкористен приятел и чист човек. За някои дразнещ „писач“. За други донкихотовски наивник. Със сигурност има и хора, на които е абсолютно безразличен. Но знам, че има такива, които шептят доволно, прочитайки статиите му, потупват бодряшки рамото му, търсят гласа му за да изрече думи, непосилни за техните страхливи сърца. Простичко казано има хора, които го четат, защото му вярват, има такива, които му пишат, защото има смелостта да търси решения на проблемите им. Естествено има хора, които го използват да свърши, това, което не понася на тяхната смелост или интелект. Обичан или използван, харесван  или удобен Павлин е един от малкото гласове, които от години крещят срещу задушаващата „каустрофобия“ на клетката и мизерните действия на нейните плетци. Павлин не може да замлъкне от страх, няма как да бъде пречупен от шайката. Един достоен човек замлъква, когато усети, че е предаден.

Ловът на канарчетата вече започна. Свирепо, без правила и морал. Търсят се кротки канарчета, покорни да бъдат затворени в клетката. Непокорните са неудобни и трябва да бъдат отстреляни.

Ако „Ловеч днес“ бъде скопен от расов вестоносец на истината и промяната до скучна, сива и безразлична провинциална медия,  шайката ще тържествува. Въпреки, че няма да има никаква заслуга. „Ловеч  днес“ никога не би свалил знамената, заради гнусен натиск от оплетените като свински черва мизерници, които съсипват Ловеч! Нито заради тънкия като тоалетна хартия интелект  на рояка тролове, които сипят от анонимните си, но миризливи души редки фекалии! Още по-малко заради платената съвест на подгизналите до дръжката в лъжа и помия „журналистически“ пера. Естествено пак анонимни, защото мерзостта няма лице, тя има само дупе, което се продава!

Ако Свободата, Вярата и Битката си тръгнат от сървъра на „Ловеч днес“,   ще е заради заговора на канарчетата. Тези, които от години чурwликат в ушето му, пращат му накълвани от гняв имейли, гушат се в джоба му, докато реши проблемите или кацат на рамото за да изглеждат по-високи.

Стига робинхутовщина! Не можееш да разбиеш клетката, когато обитателите и нехаят! Не можеш да подариш свободата на тези, които се крият за да не s получат!

Мили канарчета, посланието ви най-после бе чуто. „Ловеч днес“ повече няма да бута клетката. Спете спокойно зад невидимите решетки и се хранете добре. Ловът на канарчетата започна. Мършави няма да бъдете нужни никому!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.