Желания по Нова година


баницаКаквото и да съм си пожелал за Новата година, няма да го призная. Де да знам, дали ще бъде квалитетно, модно или фейсбукарско. Аз затова и не поствам снимки по празниците. Гледам показват снобарски подаръчета. Кифла крещи, че намерила под елхата кола, други пък се перчат със скъпа козметика. Как да публикувам снимка с книга, френдовете ще захълцат от смях и съжаление. Имам фотодокументи от празниците, ама те въобще не са cool. Гледам пич публикувал снимка на която се гъзари с чаша марково уиски, личи по бутилката оставена като достоверност за отлежалия ирландски произход. Огромни торти, дебели баници, пълни със самочувствие сарми. Някой снимки са се напрегнали докрай и пак не успяват да побератмасите,  отрупани с изобилие, разкош и завист за изгладнелите. Моите снимки са скучни – тихи вечери с най-близките ми хора. Трапезата не е важна, а близостта и топлотата. Само Господ знае колко подобни вечери ни остават, някой от тях са на преклонна възраст.  Не си снимах късмета от новогодишната баница. Въобще не ми хрумна. Да бъда честен, той късметът дойде с второто парче, първото беше „ялово“. Пожелаваше ми нещо тривиално и досадно, така че дори не го запомних. Не мога да се похваля с паричка или екзотична екскурзия, които гледам са споходили другари от фейса.

Да, видях и чудесни подаръци. Едно пораснало момиче бе получило за Нова година дъщеричка. Страхотен подарък, каквото и да постна ще изглежда нищожно до него. В навечерието на празника срещнах сред шумна тълпа стар познат. Имаше вид на страдалец. Езикът ми сякаш се схвана, всичко, което успях да му пожелая беше семплото „живот и здраве“. Вдигна пръст в поздрав, а усните му се разтегнаха в измъчена усмивка. Усетих, че съм пожелал всичко, за което се моли. Разбира се от това нямам снимка, нито пък ще заинтересува някого.

Всички тези хора това ли са пожелали? Или съдбата реди живота ни въпреки нашите желания? Не вярвам някой да обича трапезите повече от близките. Но фокусът е върху трапезите, близките на са в кадър. Дали радостта от скъпата кола, марковата козметика или тузарското уиски може да бъде по-голям дар от здравето? Спомних се, че преди няколко години моят стар познат купи чисто нова кола, а днес си пожелава далеч по простички и ценни неща.

Затова няма да споделя какво си пожелах на границата между две години. Просто ще следвам съдбата – смело и с добро. Дори да знае желанията ми, няма за ги сподели. Тя няма фейсбук профил. Старомодна е.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.