Ловеч, 2014: Събитията, които събудиха надежди


катедрала-зимаИска ми се на прага на сменящото своето летоброене време да си припомним хубавите неща, с които преживяхме годината в Ловеч. Събитията, които ни развълнуваха, обнадеждиха, сплотиха. Ровейки в тефтерчето на паметта, намерих неочаквано много моменти, които поне аз ще запомня с радост, благодарност и надежда.  Сигурен съм, че част  от тях са били споделени от мнозинството ловчалии. Някой може да изглеждат съвсем обикновени, други почти неизвестни. Това са моите моменти. Те сгряха душата ми. Те извикаха от сърцето ми вярата, че и тук ни чак слънчеви мигове, щом можем да мислим и правим добро, да съграждаме бъдеще. Убеден съм, че всеки може да добави още видяни, чути, споделени, съпреживени добрини. Това е просто моята класация, субективна и условна. Ловешките радости на 2014-та, така както ги видях=

images (43)10.Гражданите се събудиха. Ловеч е тих, примирен със съдбата и управленските своеволияград. Гражданският дух е затворен в бутилка, увита в няколко пласта търпение. Появата на протестираща граждани е истинска атракция, а когато гневът е насочен към кмета, ситуацията е почти равностойна на медийна сензация. Протестите срещу приватизацията на стоматологията и лозунгите за оставка на кмета са като експлозия в бутилката с граждански дух. Остава да видим, дали веднъж напуснал бутилката, духът ще се развихри в годината на нов местен избор или ще се стаи отново под дебелата  тапа на търпението.

9.Mea culpa. От десетилетия четем с различен диоптър ситния текст на историята. Всички носим белези от срамния спомен за кариерата „Слънчев бряг“. Едни с безпомощното страдание, други със сектанското мълчание. Време е за покаяние и подадени ръце в съгласие за миналото и надежда за бъдещето. Плахото съгласие дойде с консенсусното решение на Общински съвет да включи в културния календар  догодина джаз фестивал на името на Сашо Сладура, емблематична жертва на терора. И ако през следващата година наистина поставим паметна плоча за музиканта, но заедно като ловчалии, а не разделени като политически знаменосци, ще затворим една от най-кървящите рани в душата на местната общност.

Ангел8.Сърце за Ангел. Така започна учебната година в Езиковата, с флаш моб, по време на който десетки езиковци запълниха очертанията на сърце. За да покажат своята подкрепа към едно страдащо момче, възпитаник на училището. После кампанията се превърна в градска, защото касички за младежа бяха разположени в редица  магазини и офиси. По време на голям благотворителен концерт десетки участници, стотици граждани и лично кметът Казанджиев проявиха неочаквана щедрост и подпомогнаха каузата за лечението на момчето. Ловешката общност се показа като изключително благородна и солидарна, а всички се надяваме събраната помощ да бъде възнаградена със спасяването на един млад живот.

7.Камъните на паметта. През годината бе завършен градежа и осветен параклиса на средновековния манастир „Ястреб“. Божият промисъл бе изпълнен с волните спомоществования и безкористния труд на миряни и духовници. С положените камъни Ловеч започва да връща паметта си за едно от светите места, в които духът и историята надживява времето.

Покрит мост6.Духът на Възраждането се завръща. Покритият мост е гордост, история, емблема. Той е входът към приказната красота на стария град. От години в плен на пошлостта и амбулантната търговия. През 2014-та традицията  започна бавно да възвръща позиции с първите занаятчийски работилници. С оглед дългите договори на част от търговците ни чака трудно съжителство между естетика и халтура, но посоката към възрожденските корени на сръчните майстори вече е зададена.

5.Самочувствие на европейци. Седем години след присъединяването към ЕС градската модернизация достигна Ловеч. През отминаващата година стартира първият проект за цялостно обновяване на градски квартал. Късметът кацна в „Червен бряг“, който до идното лято трябва да постигне благоустройствените екстри на модерна Европа. Жителите на квартала ще получа напълно обновена пътна, паркова и спортна инфраструктура. Нека вярваме, че „Червен бряг“ поставя само началото, а европейскато самочувствие ще бъде осигурено на повечето ловешки квартали до края на следващия програмен период за ЕС.

4.Възнаградена  упоритост. Годината отбеляза края на сагата за бъдещата собственост върху ловешката казарма. Общината си я поиска преди десет години, но военното министерство възлагаше надежди да спечели пари от нейната продажба. Накрая склони да я върне безвъзмено на Ловешка община. Идеята да поискаме имота бе предложена от тогавашния председател на Общински съвет – Ловеч Милко Недялков, който имаше късмета да финализира „сделката“ вече като областен управител. С казармата получихме огромен сграден фонд и чудесно парково пространство в центъра на града. Сега остава да изберем разумни идеи и да намерим достатъчно пари за да превърнем придобивката в полезна за жителите и гостите на Ловеч.

00-11-1-620x3303.По-близо до автентичното очарование на „Вароша“. Ще запомним годината и с отдавна чаканата реконструкция на турската баня в квартал „Вароша“.  Безсилна пред безпаричието местната общност изостави уникалния културен паметник във властта на разрухата и забравата. Проектът за нейното възстановяване бе един от първите разработени и получи финансиране от ЕС. Въпреки модернистичното хрумване банята да прибере  музей на водата, реконструирания паметник ще вдъхне още възрожденска атмосфера за „Вароша“ и ще получи достойно място в списъка с желани туристически атракции от стария град.

2.Мириз на люляк и култура. В моето детсво месец май идваше с дъх и наслада – дъх на люляк и наслада от културни събития с екстра качества. „Люляковите празници“ бяха истинско пиршество за сетива и ценители. С прехода секнаха щедрите държавни субсидии, а с тях и културните събития на люляковия месец. Писал съм много пъти по проблема, затова посрещнах с въодушевения новината за съвременен римейк на празниците. По-кратки, по-стегнати, но все тъй силни и люлякови, така видях „Люляковите вечери“, които направиха своята повторна премиера в Ловеч. Успешното начало даде шумна заявка за утвърждаване на традицията през май Ловеч да бъде столица на различни сценични изкуства.

66e3b8506d1e1ece911e65970aa50056_big1.Блажен е този, който гради храм на вярата. В края на октомври се случи едно от най-знаменателните събития в историята на Ловеч за последните няколко десетилетия. Храмът, който растеше и хубавеше пред очите на ловчалии отвори врати. Засега достъпна е само долната част, в която се помещава чудесен параклис. Денят на освещаването бе невиждан и искрен празник за ловчалии, много, от които учасваха със свои дарения в съграждането на Божията обител.  Красотата на долния кат предизвика толкова очарование и възхита, че очакванията към основната храмова част все по-нетърпели.

Десет момента от моя живот, от нашия живот, от годината на нашия Ловеч. Всеки от тях е искрица радост, частица надежда и бучка вяра, че можем да творим и съпреживяваме хубавите мигове  и в нашия град. Достатъчно е да бъдем  умни, добри и обичащи града си. Дано през 2015-та бъдем точно такива.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.