Аз видях Коледа!


20141223_130333Кой не знае легендата, че на Коледа стават чудеса. Малчуганите вярват, порасналите само се усмихват. Детските очи виждат чудесата струпани под елхата, големите са обсебени от струпването им. Защо ли не разбират, че чудесата са в простички, обиконовени, всекидневни неща.  Например в жеста да дариш радост, усмивка, надежда.

Аз видях Коледа, чудотворна и благородна. Видях я в очите на пораснали деца. Не толкова малки, че да вярват в чудотворния старец и не съвсем пораснали за да затубят вярата, че чудесата могат да бъдат човешки творения. Вторник бе последният ден преди ваканцията. Ден на предпразнично  веселие и  невиждани (поне за мен) софри в различни класове в училище. Сигурно щях да остана със спомена  за този  екзистенциален „ прочит“ на коледния празник, ако не бяха няколко момичета, приели ролята на неочаквани Снежанки. В деня, в който всички бързаха за някъде, момичетата отделиха време за да завършат благородна мисия.Да изпълнят волята на десетки единадесокласници участвали в коледна кампания и да изпратят събраните средства на три загубили майка си и живеещи в бедност пловдивски дечица. Въпреки, че се поразходихме между банките и трябваше да почакаме края на една обедна почивка, никой не мъркаше, не гледаше нервно часовника. По лицита им грееше някакво ангелско спокойствие. Дадох им листчето с банковата сметка и след минутка събраните с толкова сърце и обич пари полетяха към пловдивските малчугани. Едно от момичетата забеляза, че децата живеят в квартала, който ще посети на Коледа. Спонтанно възникна идеята да съберат подаръци и надпишат картичка, които тя да отнесе на следващия ден. Лицета им грееха, а в очите  напираше радост. Видях в тях коледно чудо, което остана запечатано на снимките, направени пред банката. Чувствах се страшно доволен, че мога да споделя добрината на тези деца. Късно вечерта, във фейсбук комуникация, стана ясно, че са събрали не малко подаръци, гласяха картичка и писмо за дечицата. На другия дене Ники (единственото име, което ще спомена, защото ще я цитирам по-долу) се срещна с бащата и трите деца. Никол написана развълнувана „Преди малко играчките, картичката и писмото зарадваха русите ангелчета, дано като видят играчките бъдат още по-щастливи!“  Сигурен съм, че Ники е видяла чудото в очите на тези деца. Защото какво, ако не чудо е да получиш точно преди Бъдни вечер събрани с любов пари и подаръци! При това от каки и батковци, живеещи от другата страна на Стара планина.

Живеем в материален свят и възптаваме децата си да получават. Затова вярвам, че е чудо, когато в сърцата на тези пораснали момичета и момчета покълва състрадание,  избуява щедрост. Тези прекрасни единадесетокласници сътвориха цялата кампания. Те избраха каузата, събраха сумата. Всеки лев от дарените пари е спечелен с любов и усърдие. Едни готвиха храна за коледните базари, други сплитаха с часове снежки от бяла хартия, трети увиваха десетки подаръчета за декора за Коледния концерт, четвърти писаха с часове сценария за концерта, пети рисуваха календарчета, всички участваха всеотдейно в организацията и провеждането на Коледния концерт.  И решиха единодушно да дарят всички събрани пари от концерта за трите сирачета. Те направиха Коледа и сътвориха нейните чудеса. Аз ги видях в душите и очите им. И се зарадвах истински. Те са толкова много, че рискувам да обидя някой, ако изреждам имената им. Просто единадесети клас на Езиковата.

Честито Рождество на всички, които вярват и правят коледните чудеса!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.