Олимпиадите като наказание за ученици и учители


43913-8765876876_1024x535_620_348През уикенда ме провокира проблем, с който предполагам са се сблъсквали много колеги, ангажирани със средното образование. Училищните състезания по знания трябва да бъдат предизвикателство за ученици и учители. Вместо това административни недомислици ги превръщат в наказание. Добре известно е, че състезателният  календар на училищата е претоварен. Всяка година се добавят нови конкурси и олимпиади. Като се има предвид, че пресяването преминава през три нива (общинско, областно, национално) се натрупват между 35-40 събития.Известно е, че олимпийският цикъл приключва в края на април- началото на май. Оттук, притисната от липсата на време, министерската администрация започва да реди датите на олимпиадите още от началото на декември. Така подготвя  първото наказание за учениците. Защото да се явиш на олимпиада само след два изучени месеца и да се блъскаш над задачи върху целия материал е всичко друго, но не и смислено изпитание. Повечето колеги ще потвърдят, че писмените варианти за общинските олимпиади постоянно съдържат неизучен материал. Разбирам, че е трудно да се състави качествена олимпиада върху теми, покриващи ¼ от изученото съдържание (при стегната работа се стига горе-долу дотам в началото на декември). Мисля си, обаче, че смисълът на олимпиадата е да мотивира децата за участие и учене, да провокира интереса им към състезанията и науката. Коя от тези цели удовлетворяваме, когато поставяме децата пред въпроси за непозната материя? Назидавали са ме, че олимпиадата е за най-талантливите, за тези с дълбоки и извънучилищни  интереси към съответната наука. Ще ми простят административното невежество, но ще изслушат моята човешка представа. Първият кръг на олимпиадите трябва да бъде достъпен, поносим и да въодушевява. Смачканият между въпросите по неизучен материал ученик ще бъде отблъснат от следващо участие и ще лекува комплекс за интелектуална недостатъчност по един очевидно харесван предмет.

Второто наказание е заложено в подреждането на датите по календара. Има логика олимпиадите по предметите с по-малък брой часове да бъдат в последната фаза от общинския календар – т.е. някъде през февруари. Да, ама не. Ето ние по география в гимназиалнна степен сме оценени на час и половина седмично. Близко до ума е, че някой от сроковете учим науката само с един час. Не е трудно да се стопли, че в някои от класовете това е още през първия срок. Насрочването на олимпиада за декември, след само 10 проведени  часа, е стряскяш пример за безразличие  и административно недомислие. Има ли смисъл да ви казвам колко теми са изучени до този момент, а сами може да се сетите, дали осигуряват материал за съставяне на сериозно изпитно задание. Естествено вариантът е пълен с непознати  факти и се връщаме в горната хипотеза, която не работи в полза на никого – нито на ученика, нито на учителя.

Вече стана дума, че късият календар не може да побере множащите се прогресивно събития. Затова се прибягва до парадокса две олимпиади да се насрочват за един и същи ден. Някой ще опонира, че това не е проблем, защото ученическите интереси са различни. Вярно е, ако си говорим за история и биология, география и химия, гражданско образование и математика. Изключения са децата, които имат равен интерес към предмети от природен и хуманитарен цикъл. Само, че има и олимпиади по езици, а те се вписват лесно с пиетета към някой от горепосочените предмети. За езиковите училища подобно съвместяване е класическо правило. Комбинацията на западен език с общообразователен предмет лишава детето от шанса да се наслади на знанията си от две любими дисциплини. Примерът е пресен. В събота за Ловешка община бяха планувани олимпиади по английски език (от 9.00 часа) и география (от 14.00 часа). Повече от десет деца, въпреки всичко се явиха и на двете олимпиади. Много ми се иска да видя как ще се справи с натоварването един министерски чиновник, който работи четири часа върху езикови задачи и след кратка почивка повтаря упражнението с още два часа географски занимания. В събота, един почивен ден, който май е по-натоварен от обичайния ученически делник. Нима това не е наказание за децата?

И накрая няколко думи за учителя. Този, който готви и извежда олимпийците. По съвместителство учителят е и проверяващ на работите от първите (общински) кръгове. Трудът е допълнителен и се заплаща, а тези пари винаги са присядали на директорите. Та затова чрез своята работодателска организация наложиха в последното КТД истинска подигравка към учителите. Работодателят е предложил, а синдикатите за съжаление са приели унижаващи ставки на заплащане при проверка на олимпиади – за предмети с писане на текст 0,3 лекторски час за една работа, а за тези с тестови задачи 0,1 лекторски час за една работа. Така трудът на учителя по проверката е оценен на 0,50 или в по-добрия случай на 1,66! Направих си труда само да изчета теста по география. Концентрираното четене ми отне 10 минути. Внимателното изчитане на всички затворени  отговори, текстовете под въпросите с отворен отговор и обозначенията по картите вероятно отнема повече от 20 минути! Както и да го погледна все наказание за учителят – този, дето създава олимпийците и работи за имиджа на училището.

Знам, че родната образователна администрация е една доста закостеняла и самодостатъчна структура. Въпреки това най-неподходящото е да се мълчи, когато става дума за отношение, което вместо да увлича наказва. Затова ще се радвам да чуя и други мнения по темата.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към Олимпиадите като наказание за ученици и учители

  1. Да, и тази година едва успях да потуша напиращото, да изригне като вулкан, напрежение от тези , правилно определени като недомислица графици на олимпиади и подобен род състезания. Възмущавах се на местно ниво, на което директор и заместници вдигаха рамене, но…. А и какво могат да направят те? Водя часове по математика ЗП в 9, 10, 11 и 12 клас. В знак на протест – две години не представих ученици за олимпиада. А и защо? На общинска олимпиада, например 9 клас – се дават , обикновено: задача с две подточки от рационални изрази и уравнения /тъкмо сме на този раздел, малко преди датата на олимпиадата/, една задача, в която задължително се изискват знания за приложение на формулите на Виет – тема, която предстои да се вземе /куриоз, но тази година се падна точно на датата на олимпиадата, третата задача, по памет от две-три години назад – задължително е геометрична – раздел, който започва около началото на втори срок. За тазгодишната олимпиада реших да изпратя поне една ученичка – десет вечери аз преподавах и затвърждавах материал, който бях сигурна, че ще е необходим за задачите от олимпиадата…. Не го смятам за загубено време – ученичката ми бе пръв помощник, и дори „преподавател“, в два от последвалите олимпиадата часове, за да получи някаква компенсация, тъй като поради техническа грешка – 9-те класове ЗП и ПП/ не участваха… И…Слава Богу! Травмата от непосилните задачи можеше да се окаже по-голяма от тази, че не успяха да участват… Благодаря, Иво Райнов! Не за първи път посещавам блога ти, но за първи път си позволих коментар. Пък и няма какво повече да кажа – толкова ясно, точно и достатъчно критично поднасяш темите, че освен благодарност, друго почти нама какво да напиша…

  2. Днес синът ми беше на олимпиада по география . Имало въпроси от невзет материал . Също и по математика – имало е задача , която никой от трите класа не е могъл да реши . И решението му беше , че няма да ходи по химия и история , защото не е чак толкова умен . А е втори по успех в класа .

  3. Evelina Gavrilova каза:

    образователната ни система заслужава нещо по-добро от некомпетентна министерска администрация, чиято основна амбиция е да се храни от образователната система, без да влиза в пряк контакт с обучаемите, а по възможност и с обучителите.

Коментари са забранени.