Един Литекс, загубил идентичност


6(31)Есенната програма приключи. Литекс поделя третото място с “Локомотив“  София. За трета поредна година отборът е сред водещите, но този път има съществена разлика. Не толкова в отстъплението (втори през зимната пауза на 2012-2013 и първи преди зимата на 2013-2014). Разликата е в изгубената идентичност. Ето фактите:

Факт 1.Преди две години Литекс заложи на школата и създаде модел. Престана да преследва успехите на всяка цена. През миналата година изглеждаше по-силен с най-младия отбор в група. Заговориха с уважение и желание за подражание. През тази година младите се сториха недостатъчна класа. Появиха се апетити за успехи, а с тях и привлечени футболисти. Отборът обаче показа регрес.

Факт 2.През миналите два сезона Литекс бе почти български отбор. Чуждите футбористи стигаха до максимум трима – Ваюши, Джордан и Асприля. През тази година бе възвърната старата традиция Литекс да се оповава на чужденци. Наведнъж бяха привлечени четирима. Стигна се дотам отборът отново да излиза с цели шест-седем чуждестранни имена. И това при положение, че представянето на повечето от новопривлечените чужденци е повече от спорно.

Факт 3.През отминалите две години Литекс се ръководеше от треньори, които не се страхуваха да играят с млади местни футболисти. Стоичков наложи Недялков, Славчев, Ваюши, Колев, Десподов, Загорчич даде шанс на Александров, Гълъбов, Минчев, Руменов. Тази година новото име е само едно – Кристиян Малинов, а Балъков не крие предпочитанието си да се доверява на чуждестранни футболисти.

Факт 4.През предходните сезони Литекс ангажираше млади футболисти за да ги развива. Чудесни примери са Васил Божиков, Страхил Попов, Армандо Ваюши. През последната година отборът привлече младежки национали, чиято кариера тръгна надолу , след като бяха замразени на пейката (Иван Горанов, Милчо Ангелов).

Факт 5.През последните два сезона Литекс правеше силна есен и търпеше криза едва през пролетта. Тази година отборът постави рекорд в клубната история по загубени срещи (7) и точки (25) още през есента. Така влизането в челната шестица може да изглежда сигурно, но шансовете за нещо повече от трето място изглеждат наивни.

Факт 6.Литекс продължава да не е в състояние да намери себе си срещу силните отбори. Срещу тимовете от челната шестица ловешкият отбор е постигнал само три победи и един равен от изиграни 9 срещи. Същевременно са загубени 5 мача. Ако разширим прегледа  до първата осмица  статистиката става още по-неприятна – 4 победи, 2 равни и 7 загубени мача. Практически са спечелени едва 1/3 от точките (14) и са допуснати 95% от всички голове (23).  За сравнение срещу последните четири тима са добити 2/3 от точките и са реализирани над половината от головете (18)!

Сред малкото светли лъчове през сезона бе пробивът, осъществен от младоците Кристиян Малинов, Никола Колев, Кирил Десподов, Пламен Гълъбов и Георги Минчев, някой от които вече утвърдени титуляри, други все по-честа треньорска опция. Радващ е и фактът, че момчетата, рожба на школата са отбелязали 11 попадения или близо една трета от всички есенни голове.

Так премина есента, с изгубена идентичност. Надявам се отборът да я намери през пролетта. Тя трябва да отговори на много въпроси. Дали доверието към младите ще се пребори с предоверяването на недоказани чужденци? Дали Литекс ще продължава да разчита на продукцията от собствената школа или ще търси класа в покупките от други отбори и чужбина? Дали отборът ще има облик и ще радва с игра окото като през отминалите сезони или ще играе скучен, прагматичен футбол, подчинен само на точки и класиране? Дали Красимир Балъков ще продължава да се радва на благоволението на шефовете или ще се търси промяна със свежи треньорски идеи? Каквото и да се случи отборът трябва да намери своята идентичност. Да бъде разпознаваем и харесван. На първо място от своите фенове, които сигурно с основание опразниха до непознати мащаби трибуните през отминалия сезон.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс. Запазване в отметки на връзката.