За сигурността на децата, които посещават Езиковата


20141204_192048Мерило за цивилизоваността на едно общество е умението да пази живота и здравето на децата си. И ако около къщата или жилищния блок  тази отговорност е по-скоро семейна, то в публичната среда е задължение както на куп институции, така и на всеки отделен гражданин. Половината от своето ежедневие децата прекарват в училище. Всички знаем, че съвременните деца са емоционални, забързани и твърде непредпазливи.  Много тийнейджъри се движат със слушалки в уши, вглъбени в своя музикален свят, напълно забравили окръжаващата действителност. Най-малко по тази причина зоните около училищата трябва да бъдат перфектно обезопасени. С пешеходни пътеки, осветени пространства и стабилна улична настилка. При това с ангажимент за постоянн инспекция, защото материята е подвластна на времето, което руши, изгаря или изтрива.

Мнозина знаят, че подходът към Езиковата гимназия в Ловеч е едно относително рисково околоучилищно пространство. Стръмните стълби стават доста опасни през зимата, когато се обледяват ведно с хлъзгавия стръмен път пред входа на гимназията. Ще се съглася, че почистването на стълбите и улицата може да бъде споделена отговорност с училището. Но думата ми не е за това. Всеки ден към това училище се отправят над 1000 души. Близо 90% са деца или младежи. Връзката с града е през малкото площадно уширение, свързващо улиците „Никола Петков“ и „Димитър Пъшков“. Пресичането на това пространство е направо авантюра. Безразборно паркирали коли от всички страни на улиците и уширението, нулева видимост. Няма пешеходна пътека, на която децата да се чувстват поне относително защитени. Мисля, че в момента Езиковата е единственото училище, край което няма пешеходна пътека. Добре известно е, че гимназията е на двусменна работа. В ранните сутрешни часове и особено във вечерните часове на втората смяна придвижването по стълбите е истинско изпитание. От шест монтирана лампи свети само едно в най-ниската част. Практически е тъмно и невъзможно да бъде видяна локва, заледена плочка или счупено стъпало. Рискът от сериозна контузия е съвсем реален. Преди време аз си изпатих падайки тежко на стълбите. Затова допринесе и фактът, че част от стълбите са разрушени или начупени и лесно подвеждат спускащите се, особено, когато това става в големи групи от хора.

Всеки разумен човек би казал, че става дума за относително простички неща – изчертаване на пешеходна пътека, подмяна на няколко плочки и осветителни тела. И аз така мисля, но ситуацията е повече от трайна, поне от година. В очакване на институциите да се сетят времето отминава, а опасността от пострадали деца, поради нашата обща немарилвост става все по-реална. И вместо да очакваме Годо да дойде е по-добре да му пишем. Като например с тази статия, с която искам да обърна внимание на местната управа да си свърши работата. Но понеже съм общински съветник и нося обективна отговорност, ще използвам дадените ми от закона правомощия и на предстоящото заседание на общински съвет ще отправя питане до господин Казанджиев за срока, в който ще направи необходимото пространството пред Езиковата да стане по-светло, по-стабилно и по-безопасно. Сиреч датата, до която общината ще се ангажира да разпореди изчертаване на пешеходна пътека, подменя на изгорелите лампи и ремонт на счупените стълбищни плочи.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.