Да го д*хат наивните!


Image_1527009_126Гледали ли сте култовата комедийна лента „Историята на света“. В сцена, пресъздаваща дебат в римския сенат  знатен гражданин задава драматичния  въпрос „Да продължаваме ли да строим дворци за богатите или да се посветим на по-благородна кауза – да изграждаме къщи за бедните?“. Сенаторите отговарят мощно и в единогласие „Да го д*хат бедните“.  Етюдът е великолепна пародия към псевдогрижите, които не един и два законодателни органа проявяват към простолюдието.

Сетих за сцената миналия петък, когато българският парламент си избра Слаби Бинев за председател на комисията по култура в Народното събрание. Подобно на мнозина смятам избора за обиден за културата, хората на културата и всеки поне средно интелигентен българин. Изборът е като мазна храчка в лицето почтените хора. Всъщност какво ни казаха тези, които избраха  Бинев?

1.Че не им пука за културата. В биографията на този човек има години  спорт и силови подвизи, но нито минутка култура!

2.Че са готови да приперат мутринското минало на типичен сив герой от родния преход. През 90-те години Бинев мери бабаитлък в мелета с Джамов, Маргина  и  Георги Илиев.

3.Че нищо ново не е научено, защото пътят на архонта минава през съмнителните сделки, мръсните пари и партийните чадъри. Също като омразните олигарси, които новата власт щеше да бори.

4.Че нищо старо не е забравено, защото предаността към морала е все тъй фалшива  проповед за наивните уши на простолюдието.

С изумление прочетох умилителните думи на Радан Кънев да дадем шанс на Слави Бинев. А защо отказахме да дадем шанс на Пеевски преди една година? Питам като един от онези хиляди, които с дни протестираха, вярно не на жълтите софийски павета, а тук  в центъра на Ловеч. Нима Бинев е по-морален от Пеевски? Нима не са все рожби на задкулисието? В политиката не може да има двойни стандарти – едни, когато си вън от играта и други, когато пишеш правилата и. Поне за тези, които се кълнат в нравствената чистота и принципа. Изборът на Бинев бил компромис в името на стабилността. Няма такава стабилност в името на която да се жертват морала, принципа и вярата на хората. Защото тези, които гузно мълчат и натискат бутона в подкрепа на мутрата Бинев изглеждат като парламентарни „наследници“ на онези, които мълчаха и натискаха бутона в подкрепа на мутрата Пеевски! А подобна прилика вече дестабилизира надеждите ми към хората, които трябва да олицитворяват промяната и мъчителната нормализация. Затова имам право да бъда разочарван от избора и оправданията на Кънев, Лукарски, Кунева. Имам право да питам и да съда, защото съм един от стотиците хиляди, които застанаха зад тях с вярата, че носят промяната. Уви!

В годините на мътния преход Нейчо Нейчев възкликна „Егати държавата,  щом аз съм и вицепремиер“. Двадесет години по-късно държавата е пак егати, щом архонтът оглавява парламентарната култура.

Простичко казано политиката е за играчи. Да го духат наивните!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.