Три етюда свобода


Свобода, люди, прыжок, берег, синий, 1680x1050Наскоро правих анкета с ученици за свободата в училище. Получиш шарени, но единодушни отговори – учебните часове отнемат свободата. За разлика от минутите извън класните занятия. Според  моите събеседници те са свободни до всяка секунда. „Свободата, брат, е нещо приблизително“ , както пееше един уличен бард. Зависи от етюда и не от мизансцена, а от актьорите.

Етюд първи. Непознатата  свобода. Тази година ми възложиха да водя „Свят и личност“ на един от абитуриентските класове. Великолепен инструмент  за гражданско образование, но педвиден в грешна учебна година. В дванадесети клас всички са завършени личности и са убедени, че държат света в шепите си. Та затова си дискутираме световни и личностни проблеми и както и да се въртим стигаме до свободата. В хор ми казват, че им я отнемаме. Предлагам  им да се борят. В хор ми отговарят, че няма смисъл, в училище всичко е предрешено и все в тяхна вреда. Говорим си за ред и правила. В хор ме убеждават, че никой не ги спазва. Твърдя, че ред ще има, когато се преборим в негова защита. В хор ми отвръщат, че е безсмислено, никой няма да ги подкрепи. Оплакват се, че посягат върху правата ми. Съветвам ги да ги защитават. С ехидна гримаса отвръщат, че каузата е  обречена.  Никой няма да ги подкрепи, защото всички се страхуват и ще се подмажат на директора. Свободата е труден избор, оправданието е леко решение. В сянката  на ограбения е удобно, но не е свободно. Защото няма как да си загубил нещо, което никога не си притежавал.

Етюд втори. Излишната свобода. Нашето предметно обединение (по история, география, спорт и изкуства) прие ангажимента да проведе общи ученически избори за училищен парламент. Сигурно заради обществения  опит се спряха на моята персона като координатор на избора. Възложих на настоящия парламент да организира процедурата. И започнаха едни дисциплинирани доклади. „Решихме през тази седмица да организираме избора на представители в отделните класеве“, „Ще проведем вечер с открити дебати“. Двама души дори се представиха като излъчени от парламента кандидати за председател.  И във всеки от случаите чакаха моето съгласие с питащи очи.  Аз само кимах разбиращо. Струва ми се абсурдно някой да разрешава или одобрява ученическото самоуправление. Нали в това е смисъла – ученическа територия , свобдна от учителско опекунство. Но когато в аналогични ситуации тези деца не са разполагали  с цялата свободата, а с разрешени малки дози, изглеждат объркани  без контрола на назидателите. Свободата се консумира  докрай, не се оставят излишества. Това, обаче, се учии.

Етюд трети. Развързаната свобода. Ръководството на училището ме помоли да помогна за организацията на феста. Вероятно, защото вече имам опит от миналата година. Лесно сформирах група по УСПЕХ. Колежка състави втора. На първата организационна сбирка се отзоваха десетки. Както е известно фестът си е яка ученическа тръпка.В началото бяха сдържани, чакаха знак, търсеха съгласие, питаха за одобрение. Винаги съм считал, че в ревностно пазения ученически свят трябва да се влиза тихо, на пръсти. Няма нужда от контрол, нито от менторстване. Може би само малко медиация. Иначе казано порасналите момичета и момчета получиха цялата свобода. И се развихриха, с  ентусиазъм, въображение и старание. Заваляха идеи и пред очите ми започва да расте и укрепва една креативна общност. Както вече казах свободата се учи. Достатъчно е да я развържеш и да я делегираш на един път.

Три етюда, едно училище, тинейджъри на една и съща възраст. Във всеки етюд и моята милост с неизменното уважение към свободата.А тя  единия  път е непокътната, вторият само опитана, третият вдъхновяваща. После ме питайте, защо не съм съгласен, че училището отнема свободата и то непременно в учебните часове. Свобадата е като желание за танц, ако искаш ще се научиш. А танците се учат най-добре в училище.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.