Денят, в който минах по тънкия лед на страха


obyava_int_2Казват, че свободата не се подарява. Всички се раждаме свободни, но понякога не го знаем. Докато не ни научат. Спомням си, че съм чел  Ницше да казва „Твоите учители са и твои освободители“.  Мисля, че е удивително прав. Точно на този ден преди 25 години получих свободата си. Сигурен съм, че онази слънчева ноемврийска събота пренаписа доста кодове в главата ми. Имах уникалния шанс да преживея катарзиса на легендарния площад пред храм – паметник „Свети Александър Невски“ по време на първия свободен митинг след  45 години потискаща комунистическа власт. Само 60 минути, но достатъчни десетки хиляди хора да захвърлят дрънчащите окови. Мнозина дойдоха зависими другари, новсички  си тръгнаха свободни граждани, както за пръв път ги нарече писателят Георги Мишев. Мисля, че за мен 10-ти ноември се случи точно в този съботен преди обед. Толкова силни думи и дръзки послания, които като детонатори взривиха  страха и запратиха неговите отломки далеч от душите ни. Помня как словата на Радой Ралин, Блага Димитрова, Георги Мишев, академик Кирил Василев, Петър Слабаков разлюляха площада. Щастие е точно тези хора да те учат на свобода. Четвърт век не е успя да изтрие впечатленията, оставили в младежката душа техните тежки думи. Точно Георги Мишев ни поздрави за смелостта да преминем по тънкия лед на страха. Тогава, на моите 22 години, не си давах сметка за танца върху леда. Днес изпитвам благодарност, че съм стъпил върху него. Защото хиляди в България не посмяха  да го направят. Остатъците от страха и до днес прояждат сърцата им.

Горе на импровизираната трибуна върху стълбите на храма виждах лицата на идоли. Хора, за които бях слушал легенди. Виждах погледите им, от които струеше енергия и заливаше площада с вяра, смелост и надежда. Пред микрофона застанаха и десиденти, хора, за които бях чувал в прошепнати реплики. Никой от тях не прекрачи границата на смирения, но решителен тон.  А сред ораторите бяха тези, които само една възсишка време делеше от ореола на всенародни герои – Желю Желев, Константин Тренчев, Петко Симеонов, Емил Кошлуков. Боже, с каква убедителност изричаха забранените думи демокрация, плурализъм, гласност, свобода. Тогава все още не смееха да поискат избори, не се наричаха опозиция и слушаха с видимо притеснение продължителните скандирания на собствените им имена. Нямам идея, дали разбираха, че изнасят един завладяващ урок по гражданска доблест и сбодолюбие. Сигурен съм, че всички си тръгнаха пречистени, заредени с една непозната енергия. Съмнавям се, че някой е останал същия след този вдъхновяващ час на съботния преди обед. Колко право имаше Блага Димитрова, която ни приветсва с думите „Честит ви нов Великден!“.  Да, този ден беше възкресение за посърнали надежди, за сломени души, за потъпкани мечти. Този ден беше възкресение за свободата.

След години се върнах в Ловеч и открих различен свят. Пълен със страх, недоверие, конформизъм. Дадох си сметка, че разликата е точно в преживените площадни психотерапии, на които поглъщах с жадни глътки огромни дози свобода. И първото вдишване беше на 18.11.1989 година. Оттогава помня рефрена на една от песните на Джандема: „Свободата, брат,  е нещо приблизително, свободата , брат,  е нещо изключително, свободата, брат, е нещо съблазнително“. Стига да им кой да те съблазни. А аз бях съблазнен от точните в точното време.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.