Достойнството не ползва наколенки


oblast1005131-300x200„Иво, защо пак ДПС?“. Кратко среднощно съобщение от висш регионален чиновник в оставка, споделено в моята фейсбук поща преди седмица. Предложих да изчакаме и да видим, дали е ДПС.

Е, видяхме. ДПС злобно стене в опозиция, редом до тези, които с наколенките си го превърнаха в чудовищна машина за привилегии, пари, влияние, далавера. Дори само този урок е достатъчен. Не всички в тази държава са готови да живеят на колене, яхнати от ДПС. Когато ти отнемат честта винаги боли – без значение, дали актът на дефлорацията е физически или морален. Сигурен съм, че два пъти повече боли, когато осъзнаваш, че други могат да живеят без да отдават честта си.

Настроението ми тази вечер не е, нито  възторжено, нито еуфорично. По лицето ми няма радост, или тържествуваща усмивка. Успокоение, това е всичко, което чувствам. Каквото и да казват перверзните езици и калните съвести, озлобените губещи и вечните неудачници, днес бе спечелена малка победа за България. Съдбата ни даде кратка отсрочка за да сложим край на всеядната политика и да отлепим страната от дъното. Часовникът вече цъка нетърпеливо. Всичко е страшно крехко, изглежда с мъка сглобено. Прилича на еклектика, но е единственият възможен шанс да загърбим миналото, заедно със сенките, които притъмниха хоризонта пред България. По човешки се страхувам, но от сърце се надявам.

Сигурно е човешко да търсиш виновни навсякъде. Индулгенция за похарчената чест. Срамът изтънява, когато видиш и другите наведени. Честта не си връща изгубената невинност, но поне изглежда препрана в пералнята на общата безпринципност. За жалост на гузните не всички харесват живота на колене. Понякога достойнството струва повече от егото.

Днес чух Петър Москов да нарича ДПС „проклятие“. Силни дуими, препълнени от доказателства. Защото всеки съюз с тях се изражда в чудовищен компромис с морала, съвестта и достойнството. Виждал съм уродливите плодове на този съюз. Те смаляват духовния бой на един интелектуален гуру до героите от мутринския епос, превръщат сламен градоначалник в заложник на алчни и безпардонни иконимически интереси. Не можеш да живееш наведен без да те позват, нали?

Всички сме преходни, никой не е вечен. Важно е не как си дошъл, а как ще си тръгнеш. Унизително е да се оттеглиш на колене. Жестоко е да знаеш, че има и по-достойни епилози.

Хубаво е, че не всички са готови да живеят с наколенки. Точно заради това днешния ден си струваше!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.