Дали сте демоде Будители български?


3692_largeПочти обед е на 1-ви ноември, според празничния календар  Ден на народните будители. Превъртам фейса, пълен с  красиви снимки на всякакви страшилища. Реминисценции на снощния Хелуин. Повечето снимки не са детски, дори тинейджърски. Млади хора в студентска възраст. Страхотни гримове, великолепни маски, искрящо настроение. Хелуин е все по-яка мода.

Късен следобед, пак превъртам фейса. Тук-там виждам събудени българи, озарени от мисълта за днешния ден. Сред тях няма тинейджъри, почти липсват и тези от студентската възраст. Какво да се прави Будителите са демоде, духът е демоде.

Спомням си, че в една реклама смутени  родители се питаха къде са сбъркали. Така и аз си задвам въпроса за грешките, допуснати от нас, призваните да възпитаваме уважение към историята, почит към титаните на родния дух. Тъй щото съвременният млад човек има безкрайно въображение за хелуински макиаж  и дрес код , но трудно си спомня имената на трима книжовници, революционни водачи или литературни гении. Още по-малко да разпознае, почете и благодари на съвременните им  следовници.  Знае се от тиквата най-много да излезе фенер, ама не от тия, дето осветяват знанието.

Грешките са много, грешниците няколко пъти повече. Ето в моето училище почетохме Будителите с ритуално поднасяне на венец  пред паметника на Екзарх Йосиф I, но на 29-ти миналия месец. Ловешка община по стара традиция отпразнува духовния празник снощи, по познатия начин – делнично и набързо.  Сякаш днешния ден е предвиден за празничен айляк. Находчиво решение с оглед младежката умора от хелуинската истерия.

Когато бях ученик Денят на Будителите беше низвергнат. Великите българи не получаваха будителски ореоли, сигурно за да не засенчат с исполинския си бой дребнодушните комунистически величия. Въпреки всичко времето, вярата и България ми оставиха спомен за тях. Не ги изтриха, не ги прогониха от паметта ми.  Днес Будителите не са потиснати , но са непознати. Тъжно, но Хелуин май ще свърши това, което бе непосилно за комунистическата пропаганда.

Забелязал съм, че вечно търсим Будителите в миналото. Сякаш не съществуват в съвременна България. Редно ли е тогава да се сърдим на младите?  Те живеят в настоящето. Хелуин е в настоящето. Нашите Будители са в миналото. Не сме ги научили да ги виждат в хората на своето съвремие А те са тук и в техните гърди тупти България. Например онзи достолепен белокос мъж, който отдава сърце и усилия за да възстанови една духовна обител край Лочеч – стария манастир Ястреб. Миряните, които със своите честно изкарани пари съградиха новия храм. Една любяща майка, която ежедневно дава щедра грижа на хора с умствени проблеми. Закрилницата на доброволците, която учи младите да бъдат добротворни патриоти. Честни журналисти, които с остро перо и език пробождат заспалите съвести. Престарял сладкодумец, който продължава да дарява дух със своето писмено слово. Вдъхновяващи актьори, които палят детските погледи за театър и култура. Колеги,  посветили живота си да възпитават младите в любов към знанието, свободата и България… В нашия свят живеят будители. За тях е днешния ден. Не само за героите от портретите. Защото отминалите са ни завещали дух и България, но  ние сме призвани да ги пазим и пренесем към идните поколения. Чрез своите съвременни будители. И макар да не ги ценим достатъчно, те пазят българщината. Дори от Хелуин и тиквите.

Почит пред  мъртвите. Респект пред днешните. Будители!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.