С новия храм Ловеч се завърна към възрожденските традиции


20141025_145457Бях забравил какво е истински празник. Такъв, който изпълва сърцата с радост, а душите с вяра и надежда. Чел съм в романите и разказите от българската класика за знаменателните дни, в които българските възрожденски градчета откривали училища и църкви. Строени с даренията, усилията и труда на общността. В паметта ми са останали сцените на въодушевяваща радост, чувствено обрисувани от майсторите на перото. Неволно си спомних за тях в съботната утрин, премесен с множеството в параклиса „Въведение  Богородично“.

Нетипично снежен и мразовит октомврийски ден. Несвойствено развълнувана ловешка общност. Студени градуси и топли сърца, мрачно небе и светещи погледи. Освещаване на новия параклис „Въведение  Богородично“  в катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методий“. Стотици ръкостискания с неизменната размяна на радостния поздрави.  За множеството бе истински празник и с вълнение го честитяха на всеки срещнат познат. Седмина митрополити, десетки духовници, стотици миряни. Дълга, тържествена и пищна церемония. Усещане за топлота и дух.

Толкова малко неща ни сплотяват. Отворените врати на този храм са едно от тях. Както каза Негово високопреосвещенство митрополит Гаврил „мнозина не вярваха“. Но чудото се случи и храмът посрещна миряните. Девет години трудно строителство. Да градиш по време на криза е истинско предизвикателство. Да издигнеш храм в държава, отписала духа е Божие  благоволение.

С този храм се върна частица от ловешкото възраждане, онова знаменито време, когато ловчалии даряват и строят училища и църкви. Бяхме забравили какво е да имаш кауза и свое свято дело. Нашият нов храм е издигнат от вярата и любовта на хиляди хора. Защото редом до големите дарители са безкрайно множество от обикновени ловешки хора, някой от които по думите на дядо Гаврил „дарили последното левче“. Затова този храм е наше общо ловешко дело. Затова в мразовитата събота от очите на хората искреше радостта, запечатана в книгите с възрожденски истории.

В събота Ловеч получи нов дом на духа и вярата. Днес е само параклис, но след година, ако е рекъл Господ, ще имаме катедрала.

Честит храм, ловчалии! От вчера вярата отвори нова врата. А както вече съм казвал общност, която съзидава в името на вярата има основание да се надява на Божия благодат.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.