Училищна история със свинско и малко култура


imagesНаскоро водих ученици на изложба. По пътя бях атакуван от изненадващ въпрос, дали не знам някой да продава прасета. Опулих се, изобретателен е умът на днешния тинейджър, но че в него има място за търговийска с животни някак не очаквах. Естествено се оказах ненадежден източник на информация. Младежите, обаче, подминаха снизходително невежеството ми и обясниха, че ще потърсят повече компетенция в някой местен вестник. Гласно поставих на съмнение успеха на начинанието и продължих надъхан от възвишени очаквания към местния театър, където се бе подслонило културното събитие. Току успяхме да стигнем и да въведа ученическата аудитория в залата, когато един от любопитните младежи приближи с триумфално вдигната ръка, стискаща пресния брой на ловешки седмичник. Лицето му бе озарено от удоволствие (разбира се не от изложбата), а напиращата гордост сякаш тикаше думите в устата му. „Успяхме, господине, намерихме прасенце към 80 килограма, остава да го спазарим“. Трудно успяват да ме изненадат два пъти за по-малко от 15 минути. Преди да сколасам да пусна и възклицание научих подробностите. „В Продимчец  е, само да се договорим с човека и след обед го взимаме. До довечера сме го гътнал и почва купона“. Съзнавайки гротескния характер на този разговор и с оглед на сериозното разсейване на множеството се заех да въдворявам повече интерес към експонатите. Моят събеседник заяви, че вече е виждал изложбата, тъй като са го водили от ЗИП-а и побърза да се върне с радостен ентусиазъм към организацията на „свинския“ следобед. Още маса народ декларира, че е „идвал от ЗИП-а“ и макар да бе съмнително вярно, се оказа удобно извинение за скромния интерес към изложбата. С усилия успях да задържа младежкото  внимание  върху фотосите и текстовете още двадесетина минути, след което учениците, преситени от култура забързаха към изхода. Естествено сред най-рано отегчените се оказаха купонджиите с прасето. Стана  тихо и спокойно. Разгледах на воля изложбата, въпреки че и аз вече бях идвал по време на официалното откриване. Компания ми правиха три момичета, бивши ученички на гимназията, който случайно бяха видели нашето посещение и помолиха да влязат с нас. Застояваха се с видим интерес пред таблата и внимателно изчитаха текстовете. Представих си как в същото време мъжагите тичат нагоре по стълбите към гимназията, уговарйки последните подробности около сделката с продимчешкото прасе. Едно училище, а сякаш два различни културни свята.

Късно вечерта получих снимки във фейсбук. Едно изпълнено обещание от сутринта. На едната прасенцето на каишка и в цветущо здраве. На другите разфасовано и грижливо подготвено за последващо изпичане. Имаше и кратко послание „всичко е на шест, господине“. Дето се вика като не вярваш ето ти документални факти. Сигурен съм, че и купонът е бил на шест, добре обгрижен и обсипан със салтанати. Само мога да предполагам колко вкусно е било това крехко прасенце, спазарено между две скромни дози култура. Ама то си е така, материята винаги предшества духа и засища повече.

Затова и до днес не съм чул впечатление от изложбата. От купона, прасето и екшън следобеда спомените са в изобилие.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.