Човечни традиции в новата история на Езиковата


20141014_091006Какво прави една общност голяма – хората и традициите. А когато хората започнат да създават традиции,  общностите наследяват миналото, но хвърлят мост към бъдещето. Езиковата е славни традиции и непомръкващо минало. Същевременно е ново, различно и много човешко настояще. Ако миналото е в романизираното вечно приятелство, настоящето е в житейската кауза да подкрепиш един непознат, който чувстваш като приятел, само защото е дишал въздуха на хълма. Историята започва с девиза „Просветени за да просвещават“. Времето трупа още епитети – горди, смели, дръзки, талантливи, амбициозни… В новото хилядолетие, някак неусетно, си проправиха път два нови „етикета“ – всеотдайни и благородни.

20141014_081850От около месец здравето на едно момче е кауза за общността. Всичко започна с едно голямо сърце, изчертано от десетки тела пред  училище. Оттогава парченце от него тупти съпричастно в гърдите на стотици езиковци. Напълнили театъра за да подкрепят приятеля, отделили по левче за да пуснат надежда в кутията. През тази седмица кампанията навлезе в нова, но позната фаза, благотворителен базар с всякакви вкусотии, пак в подкрепа на Ачо. Трогателно е да видиш десетки желаещи да приготвят храна и стотици готови да я купят. Тези дни наблюдавах най-успешните издания на новата  традиция – езиковските благотворителни базари. Ентусиастите да сготвят бяха толкова много, че се наложи да бъдат разделяни по седмици. Инициативата тръгна от абитуриентския випуск, но получи силна подкрепа от десетокласници, подгответа и учители. Вдъхновени от всеотдайните усилия на неуморната Петя Ангелова. Всеки опитал от многообразието на предлаганите изкушения ще се съгласи, че няма по-вкусна храна от сготвената с любов. Няма по-смислено похарчени пари от тези, разменени за храна, която дарява надежда и здраве. Събраната сума няма значение. По-важно е, че в нейното заработване са инвестирани любов и съпричастност от толкова много хора.

20141014_081640Често пиша и казвам, че уроците на училището не са само в учебните часове. Най-ценните са в изградените човешки качества, в достигнатите духовни хоризонти. Преди всичко училището трябва да създава човеци – със сърце и душа. А това съзидание започва с възпитаване на  благородство и приятелство. В началото бе Елена, едно обичащо момиче, което вярваше, че ни заобикаля толкова много нужда, че винаги има на кого да даряваме. Тя запали огънчето на това, което днес наричам вече отгледана езиковска традиция. Първите коледни базари, когато нямаше кауза, но имаше сърдечност в излишък. След нея останаха възпламенените сърца, появиха се коледните благотворителни концерти, а базарите намираха все повече поводи. Благородството седна на чиновете и започна да тъпси своите каузи. Често далечни, непознати, но все благородни и от сърце. И започна да вае човеците. Затова от септември тази година думи като Езикова, солидарност, приятелство, благородство, общност  звучат,  изпълнени със смисъл и съдържание.

20141014_081920Кампанията в полза на Ачо е истинска кауза, но тя не би се случила ако нямахме общност, свързана от нишките на онази сакрална клетва на езиковската вярност и приятелство. И без новата традиция на Езиковата – да бъде благородна, благотворителна и човечна.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.