Харсъзи под маската на промяната


download (1)Преди дни Павлин Иванов ми разказа как в очакване на блажния вкус на властта местен политически самозванец се заканвал, че сега като вземе властта ще мете яко и до чисто. Предполагам всеки, трупал злоба и завист в дребната му душица. Дето се вика въпрос на хоризонт – човешки и политически.

Неволно се сетих за цветистото описание на Алеко Константинов по повод изборните мераци на Бай Ганьо.  Там Ганьо Балкански обяснява, че „ околийският  е с нашите, постоянната комисия, макар незаконна, и тя е наша, бюрото е наше, градския съвет е наш, кметът малко шава, ама ще му отрежем койрука. И хамалите наши, и циганите, и Данко Харсъзина…“.

Познавам въпросния политически „властелин“и честно казано манталитетът му не е далеч от този на Ганя. Класическа рожба на родния преход и досадното минало. Политиката като келепир. Политиката като нагон. Политиката като комплекс.В нощта на изборите офисите на успелите партии се напълниха с хора.  Очакване за власт, постове, привилегии.  Политиката, тази толкова кратка стълба към върха, до който малцина биха стигнала на крилете на общественото уважение.

Вчера ми разказваха за една дама в местната администрация, чиито скромни претенции се стигат до едно простичко искане – да се подписва във ведомост. Синекури, пари и влияние. Това е масовата представа за отплатата на партиите за политическата лоялност. Тези дни чух анонси за различни реформи-съдебна, образователна, банкова, социална, енергийна, здравна… А реформата на алчното и деструктивно разбиране за политиката като лична пряка писта към финала, тя кога ще започне?

С наши хора не се поправят пороците, не се спира упадъка, не се отлепя от дъното. Нашите хора са просто друг цвят нишки в паяжината на оплетените политически и икономически интереси. За реформи и възраждане трябна компетенции и смелост.Наредените на партийни опашки рядко ги притежават. По опашките стоят мълчаливци, съглашенци, подлизури, клакьори, ренегати. Смелите не са анонимни, компетентните не са мълчаливи.

Цяло столетие не стигна за да прати в историята Ганя, Дочоолу, Гочоолу и Харсъзина. Дойдат ли избори сядат в офисите, свършат ли изборите хващат метлите. И започвата да редят нашите. Честно казано силно се съмнявам героят, с който започнах, да докопа метлата. Но ме плаши, че между лицата на промяната са насядали бая харсъзи…

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.