Ловеч не предаде Левски! Похарчиха го влюбените във властта.


download

В началото на седмицата сайтът „Ловеч днес“  найстойчиво питаше кой предаде революционната столица на Левски. Далеч от профанското разбиране, че става дума за някакво етническо завземане, ще се присъединя към тезата, че наистина предателство има.  Към идеалите и принципите на онзи свят човек, който мечтаеше не просто за ксрая на османското иго, а за чиста и свята България, достойна и равна на другите народи.

В неделя вечер Лютфи Местан тържествуващ приветства на няколко пъти Ловеч, новозавладяна територия в кампанията за национална експанзия на ДПС. Държа да уточня, че въобще не схващам Движението като етническа партия. ДПС не е партията на турците, нито на неграмотните цигани. Те са наивни жертви, които гласуват „безмъртието“ на самозабравили се псевдоетнически защитници. ДПС е партията на политическата корупция, на управленската мутризация, на перфидвата кражба зад гърба на мизерстващия турчин или деградиращия циганин. ДПС е партията на политическата мафия, модно наричана олигархия. Ето тази партия проби в Ловеч и получи салюти от своя „capo“. Точно в тази истина е коренът на предателството. Предателство към всеки в Ловеч, без значение от етнос и религия – българин, турчин, циганин.

„Интригата спира хода на народната работа“, писал в записките си Левски. Някъде другаде рекъл „Пророкувам предателство. Ако отричате аз ще ви посоча предателя“. Късно съм роден за да помня първия вариант на величествения монумент над „Вароша“. Казват, че тогава ръката на Апостола сочела града. Нанесли поправки за да избягат от кошмарната асоциация, че показва предателите си. Мисля си колко автентично би изглеждал вкамененият жест след последния избор.

Кой предаде Ловеч? Тези, дето по традиция предпочитат задкулисната интрига. За които егото и политическото оцеляване може да бъде разплатено с всяка цена. ДПС работи най- професионално от всички по време на тази кампания – тихо, ненатрапчиво, но упорито, целенасочено и организирано. Но не спечели мандата сега, само обра урожая от една няколкогодишна лукава стратегия. Силата на ДПС е в слабия характер на управляващата в Ловеч партия, превърнала Движението в „незаобиколим“ местен фактор. 2011-та година. Вкопчена във властта БСП е готова на сделка с всеки и отваря прегръдка за партията, предвождана от Юнал Мастънов. Крепка коалиция,  основана не върху воляна на общинското гражданство, а върху вечно гладния интерес да се консумира власт. Три години представителите на Движението са най-верните поддръжници на кмета и неговата група от покорни съветници. Тези малко, но решителни гласове превърнаха в решения  не едно и две кметски предложения и то на ръба на необходимото по закон мнозинство. В замяна на подкрепата ДПС получи зачестник-кмет със силен икономически ресор, растяща квота в администрацията, позиции в бордове на общински дружества. Близки до Движението фирми получават награди, печелят търгове, трупат самочувствие и усещане за недосегаемост. Съвсем наскоро мутра от подобна фирма си позволи неприкрито да заплашва Павлин Иванов. Щедрата благодарност на БСП осигурява невероатни ресурси за политическия контрагент. Растяща власт, растящо влияние, богати възможности за съвсем законно въздействие върху зависими хора и сектори, корпоративен натиск, финансов ресурс, чадъри пред закона. Всичко това с благословията на Българската социалистическа партия, нейния кмет, неговите съветници и тяхната администрация.

2013-та година. Пак вкопчена във властта БСП.Пак коалиция срещу волята на избирателя. Пак прегръдка с ДПС. Един уважаван от мен човек отхапва от достойнството си за да стане областен управител. Сяда до заместник, роднински свързан с едни мрачни години и насилниците от прехода. Приема секретар, чиято единствена референция е от същата коалиционно необходима партия. После ДПС получава цели административни ресори на неограничено влияние в областта. Отново власт, нови възможности за законно влияние върху зависими хора и сектори, пак условия за корпоративен натиск и канали за финансов ресурс. ДПС не проби на на 5-ти октомври, а още през есента на 2011-та година, когато мизерните 864 гласа (толкова са гласувалите за Движението в Ловешка община) са достатъчни догановата партия да почука на вратата към властта. Депутатският мандат е най-логичният венец за участието на една партия в общинската и областна власт. През 2011-та ДПС само чукаше, вратата я отключиха хора от БСП. А те не са анонимни, Позорната абдикация от гражданските интереси е подписана с имената на областното и общинско ръководство на БСП, кмета, червените съветници, областния управител. Дали са предатели ще кажат избирателите. Първата присъда бе произнесена миналата неделя, когато местното БСП се изравни по обществено влияние със своя политически храненик ДПС. Следващата, вярвам по-тежка присъда, ще бъде след година. Както ни е завещал Левски „Всекиму ще се държи сметка за делата“.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.