Аз избирам!


downloadСамо две неща не съм избирал – датата, на която да изплача за първи път и родителите, които да ме заченат. Е, хайде нека не се правя на герой – не си избирах дрехите в невръстните години, не помня да са ме питали и за първата забавачка. Тогава все още не водех съзнателно съществуване. После винаги избирах. Например отборът, в който да се включа за поредната игра на народна топка в преучилищната. Другарчето, с което да споделям чин в началното училище. Приятелите, с които да кръстосваме  „Стратеш“ и Ловеч през дългите средношколски ваканции. Предметите, по  които да слушам и другите, когато  изписвах тетрадки с футболни отбори по време на гимназиалните учебни часове. Дори момичетата, с които да се сгаджосам, имаше две, на които отказах. Сам избрах гознишкото строително УПК (социалистическа  форма за възпитаване на професионални умения у младежта) и  университетското си бъдеще. После съвсем съзнателно избрах да продължа да уча непрестижната география, вместо да следвам съветите и отворилата се възможност и да се прехвърля право. Да остана при семейството си със статута на млад безработен вместо да се поддам на егоизма и съблазнителните перспективи на научната аспирантура. Избрах Ловеч, избрах учителската професиа, избрах свободата, избрах СДС… Винаги съзнателно, винаги убеден, че животът е избор.

Винаги съм избирал защото ми е пукало. За другарчето, приятелите, семейството, децата, бъдещето, истината… Животът е избор независимо, дали имаш интелекта, морала и доблестта да го признаеш. Избираш дали да живееш достойно или да лазиш между обувките на господарите. Избираш дали да вдишваш свободата или да се задъхваш от страх и зависимост. Избираш дали да мечтаеш за повече или да оскотяваш в мизерия. Избираш дали да определяш правилата или да се подчиняваш на тези, които ги определят. Избираш дали да бъдеш суверен на овластените или да бъдеш техен крепостен. Избираш дали да бъдеш част от решението или щрих от пейзажа. Избираш да си лично име или ЕГН в нечий списък. Дали да избягаш или да останеш. Дали да емигрираш духовно и  самодостатъчен в един измислен свят или да гледаш заплашително и нахъсано реалния свят с неговите подлеци, мерзавци, престъпници и родоотстъпници. Дали да си чист или да се изцапаш. Дали да прескочиш или да нагазиш в лайната.

Винаги съм избирал, защото съм отговорен. Пред моето дете, пред чуждите деца, които трябва да възпитавам.  Избирам за да им кажа, че всичко зависи от тях. Например, че ако изберат страха дават път на мафията. Ако изберат красивите думи дават шанс на лъжата и лъжците. Ако изберат вмирисаните герои дават път на едно загнило минало. Ако избират месиите си резервират билети за емиграция. Ако оставят да избират циганите, бабите, аркадашите край Босфора, предават България.

Избирам за да бъда на светло. За разлика от гнусливите псевдоаристократи, които стоят на тъмно и тъпо лъжат, че отказват да избират понеже няма какво да изберат. Лъжата не може да оправдае, нито глупостта, нито нихилизма. Отказът да избираш е всъщност избор в полза мръсниците. Зловещо предателство към младостта, защото я принуждава да избира чужбина вместо България. Гадно отстъпление от българщината, защото превръща необразованите цигани и беломорските турци във фактор за настоящето и бъдещето на България. Зловонна храчка в лицето на почтените, защото превръща подкупните петдесетачки в евтина цена, с която социални лузъри, пияници или олигофрени продават смисъла на живота ни. Не е вярно, че онези „чистници“ не избират. Напротив пасивно избират да мълчат в полза на разсипниците, крадците, потисниците. Избират да съсипят опита на достойните, отговорните, смелите, загрижените, честните.

Всеки ден избирам. Какво да напиша. Какви думи да кажа. Какъв пример да давам.Избирам и тази неделя. Избирам да бъда свободен. Да бъда отговорен към децата и бъдещето. Да бъда глас, който струва малко повече от неграмотния циганин  от катуна. Да бъда повече българин от турския емигрант в Одрин, Истамбул или Анкара. Да бъда човек, а не петдесетачка, профукана за няколко питиета Избирам, защото не съм предател. Защото не забравям  мръсниците. Защото не вярвам на лъжливите популисти. Защото не съм наивен да следвам месиите.  Защото достойните трябва да са повече от банкнотите.

Избирам защото ми пука. За дъщеря ми, за децата от ежедневието, за приятелите, за мечтите ми, за страната ми.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.