Хлябът и свободата (моят текст за днешната кампания „Чети с мен“)


albert-camus1-212x300По една или друга причина днес не можах да се включа в кампанията „Чети с мен“.  Ако можех да участвам в щафетното четене с любима книга, бих прочел няколко абзаца от винаги актуалното есе на Албер Камю „ Хлябът и свободата“.  Позволявам си да ги публикувам тук.

У нас, в Западна Европа, свободата официално е добре приета. Само, че тя ми прилича на онези бедни братовчедки, които човек вижда в някой буржоазни семейства. Брадовчедката е останала вдовица, загубила е естествения закрилник. Тогава са я прибрали, дали са и стая на петия етаж и я приемат в кухнята. Понякога излизит с нея в града, в неделя, за да докажат, че са добродетелни и не са кучета. Но за всичко останало и най-вече при важните случаи, тя е помолена да си затваря устата. И даже ако някой разсеян полицай я изнасилва малко на ъгъла, от това не се прави история, такива неща  са и се случвали и други път, най-вече с господаря на дома, и освен това не си струва да се влошават отношенията с учредените власти. На изток да кажем са по-прями. Уредили са отношенията с братовчедката веднъж завинаги и са я скрили в долап с две ключалки. Изглежда ще я извадят оттам след около половин век, когато идеалното общество ще е окончателно установено. Тогава ще правят празници в нейна чест. Но тогава, според мен, тя рискува да бъде малко проядена от молци и да не могатповече  да си служат с нея. Като добавим, че тези две концепции за, за допалапа и кухнята, са решили да се наложат една над друга и ограничават още повече движенията на братовчедката, човек лесно ще разбере, че нашата история е повече за робство, отколкото за свобода, че светът е, какъвто ви го описах и всяка сутрин се набива в очите ни от вестника, за да направи от нашите дни и седмици един – единствен ден на бунт и отвращение.

Най-простото и съблазнително е да обвиниш правителствата или някои тъмни сили за тези маниери. Впрочем истината е, че те са виновни и вината им толкова плътна и продължителна, че не се вижда началото. Но те не са единствените виновни. Обществото на парите никога  не е било натоварено да установи господството на свободата и справедливостта. Полицейските държави никога не са били подозирани, че отварят училища по право в мазетата, където разпитват своите клиенти. Значи, когато потискат и експлоатират, те си вършат работата и всеки, който им предостави безконтролно да се разпореждат със свободата , не трябва да се учудва, че тя веднага ще бъде обезчестена. Ако свободата днес е унизена и окована, това не е защото нейните неприятели са си служили с предателство. А защото загуби своя естествен покровител. Да, свободата се оказа вдовица, но трябва даго кажем, тя овдовя от всички нас.

Ако днес в една толкова голяма част от света свободата е в отстъпление, това е без съмнение, защото никога начинанията за заробвани не са били по-цинични и по-добре въоръжени, но също и нейните естествени защитници от умора, отчаяние или невярна идея са се отвърнали от нея.

Как да разкъсаме този адски кръг? Съвсем  естествено е, че можем да го направим като още отсега възстановим в самите нас и около нас стойността на свободата. Няма идеална свобода, която един ден изведнъж да ни бъде дадена така, както човек получава пенсия в края на своя живот. Има свободи за завоюване, една по една, мъчително, и тези които притежаваме са недостатъчни етапи, но все пак етапи  по пътя към конкретното освобождаване.

Едновременно с правдата човек избира истината. Ако някой ви отнеме хляба, той в същото време премахва вашата свобода. И ако някой задигне свободата ви, бъдете сигурни, че вашия хляб е заплашен, защото той вече не зависи от вас и борбата ви, а от волта на един господар. Мизерията се увеличава съразмерно с отстъплението от свободата. Потиснатите не искат да бъдат освободени единствено от глада, а и от своите господари. Те знаят, че ще бъдат ефективно освободени от глада само като  държат в респект своите господари, всички господари.

За да завърша ще кажа, че да разделяш свободата от правдата е все едно да отделяш труда от културата. Що се отнася до мен, аз винаги съм признавал само две аристокрации: на труда и интелигенцията, и сега знам, че е лудост и престъпление да искаш да подчиниш  едната на другата. Първото усилие на всяко диктаторско начинание е да подчини труда и културата. Трябва наистина да ги накара да млъкнат, иначе рано или късно, тираните знаят много добре това, единият ще заговори за другия.

Вярно е, че свободата се подиграва с труда и го разделя от културата, когато тя се състои само от привилегии. Но свободата не се състои само от привилегии, тя се състои най-вече от задължения. От момента, в който всеки от нас се опита задълженията на свободата да вземат връх над нейните привилегии, от този момент, свободата обединява труда и културата и задвижва една сила, която единствено може да обслужва ефикасно правдата.

Дълъг е пътят, който трябва да изминем, но ние ще имаме време най-после да придадем форма на правдата и свободата, от която имаме нужда. Но за целта трябва отсега нататък да отхвърляме без гняв, но непреклонно, лъжите, с които ни тъпчеха. Не, човек не изгражда свободата си върху концентрационните лагери, нито върху поробените в колониите, нито върху човешката нищета. Не, гълъбите на мира не кацат върху бесилките, не , силите на свободата не могат да смесват синовете на жертвите с палачите.Поне в това отсега нататък ще бъдем сигурни, че свободата не е дар, който човек получава от държавата или началника, а е благо, което се завоюва ежедневно с усилията на всеки и обединението на всички.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на култура. Запазване в отметки на връзката.