Да оставиш живота си в Езиковата!


egПреди дни легендарният учител Найден Ангелов поднесе благороден жест към училището на живота си. Обяви, че дава стипендия на името на своята дъщеря за талантлив абитуриент с хуманитарна насоченост и затруднено социално положение. За песиониран български учител подобен жест е равен на геройство. Ще призная, че бях поразен от вълнението, с което този толкова заслужил човек застана пред съвременната учителска общност на гимназията. Не съм имал щастието да бъда негов ученик, но от многократно повтаряни разкази и прочетено слово съм добил изключителен респект към тази бляскава  личност, оставила светла диря в славната история на Езиковата и в умовете и сърцата на нейните възпитаници. Дадох си сметка, че животът на този магнетичен човек е останал завинаги в гимназията. Няма как да се връщаш без вълнение там,  където си получил толкова обич и си раздал толкова знание и сърдечност.

Далеч съм от житейската диря на Найден Ангелов и никога няма да се докосна дори до една десета от блясъка на неговия легендарен пример. Загледан в лицето на този достолепен човек, си мислех, че всъщност ходя в неговите стъпки. Понякога толкова дълбоки, че направо можеш да затънеш, но лесни за следване  и винаги верни с посоката.  Замислих се, че тези дни затварям двадесетата година, откакто постъпих в гимназията.  И друт път съм казвал „през задния вход“. Защото нямах шанса да уча на хълма, но късметът ме прати да преподавам. Попаднах в един магичен свят, който като вирус плъзна по вените ми. Простичко казано не се родих езиковец, но придобих синдрома, дишайки от въздуха на хълма. Двадесет години са половината от активния човешки живот и четвърт от цялото ни земно съществуване. Все горе на хълма. Десетки випуски, стотина класове, хиляди млади хора. От първите снимки ме гледа едно почти младо момче, трудно различими сред своите ученици. Днес в огледалото ми се усмихва побеляла глава  и фигура, понесла тежките следи на времето. А старата Езикова, тя променили се за тези двадесет години?  Със сигурност. Забравихме бягството,  клубът, стъпката. Но все така ни вдъхновяват Фестът, Пиесата, Празникът и онова знаменито бално дефиле, с което гордо си тръгваш от хълма. Останаха ни априлските срещи, топлите спомени и непомръкващата гордост, че си дипломиран в Езиковата. Днес имаме страхотна театрална  и спортна зала, модерни общежития и сцена близо до стената. В миналото останаха рок групите, вестничето „ЕГ прес“ и сайтът „Атлантида“. Испанският си тръгна, после се завърна, макар и като втори език. Немският и английският изравниха силите, а френският език започна да се превръща във все по-желан профил. Заминаха си толкова учители, дойдоха млади попълнения, много от които пораснали в Езиковата. Децата пак са най-умните, макар че са попили хаоса на тъй наречения преход. Дори белите си приличат с онези от миналото.

Като тегля чертата май истинските неща са останали. Онези, които правят духа, пълнят паметта и привързват с верига сърцата. Горе на хълма все още е духовен оазис, макар пясъци да пълзят по стълбите. Май сме се променили по-малко, отколкото предполагат двадесет години.

Дали пък не устояваме срещу стихиите на времето точно заради наследството, което са ни оставили хора като Найден Ангелов. Или пък защото съзнателно ходим в техните стъпки. Този човек е оставил живота си тука. Натам е тръгнал и нашият. Надявам се да можем да се върнем със същото вълнение на неговата достолепна възраст. За да видим, че други, много по-млади от нас, вървят в прашасалите стъпки и носят факела на онази десетилетна светлина. Едва ли толкова високо, колкото легенди като Ацата, но все тъй убедено и всеодайно, горе на хълма.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.