Лица на граждани или з**ници на поданици


d28ea121c7b87074c6a7092de5ff4701Една от първите статии в блога бе посветена на поданическия характер на българина. Преди четири години Европа се тресеше от протести. Хората в значително по-богати държави бранеха и най-дребното право, заплашено да бъде отнето в антикризисни мерки.  А България бедна и смирена, остров на мълчание и безвремие. Европа на гражданите и България на поданиците.

Днес в един учебен час се отвори социална тема. Стана дума за нарушена обществена справедливост  и различното отношение към правата и задълженията.  Сигурен съм, че подобна дискусия е абсурдна за училищата в Гърция, Франция, Холандия, Чехия, Германия…Там децата порасват със съзнанието, че правата значат отговорност, че задълженията са споделени. Тук се възпитават от социални практики, които компрометират чувството за справедливост, ограничават права, дискриминират по икономически статус, вменяват на слабите отговорности и задължения, а обсипват с привилигеи силните. Децата порасват и идва времето за отговори, а те започват с въпроса „Вие ли създадохте тази държава“.

В Европа с гордост ще заявят „Да, ние гражданите създадохме тази просперираща държава“. Тук гузно мълчим, защото се срамуваме да признаем „Да, ние задниците пардон поданиците допуснахме държавата да се срути“. С риск да ми се обидят много хора, които биха се разпознали в долните редове,  ще повторя, че ние българите изградихме държавата на одупените поданици. Само да се разчуе, че са играли карти на задника ти, цял живот плющят тестета върху него. Само да усетят, че веднъж си клекнал, цял живот не ти дават да станеш. Само да разберат, че си премълчал подигравка, цял живот те заливат с  гаври. Само да усетят, че не стискаш юмруци, когато те зашлевят, цял живот ти бият злобни шамари. Само да позволиш дори за миг да щипнат от правото ти, цял живот ще гребат от него. Само да видят искрица страх в очите ти, цял живот те заплашват. Поданици, сякаш благодарни, че са живи, заети с единствената мисъл да оцелеят – бедни , поругани, ограбени, омерзени, охулени, с орязани права и изгризана съвет, с ожулени от просия колене и изкривени от благодарност за милостинята гърбове. Поданици, задушили гражанина в утробата си.

Гражданите избягаха, поданиците останаха. Уплашени и объркани от свободата ежедневно я подритват, както виновно дете подритва парченцата от счупена ваза. Свободата е скиптърът на гражданина, покорството е трънният венец на поданика.  Тези мисли напираха в главата ми, когато порасналите деца търсеха вината за скапаните правила в държавата. Беше ми неудобно да ги кажа. Сигурен съм, че щяха да искат, а е конфусно да посочвам пример. Да обяснявам, че коленичили поданъци виждам навсякъде. В трудовото си ежедневие уплашено премълчаващи всяко посегателство върху правата им, обърнали гръб на потъпкана справедливост или сервилно аплодиращи изкривените правила. Виждам ги в дребнодушите чиновници, скрили физиономиите си за да не се отличават от пейзажа, в поведението на градските нотабили, избрани да бъдат по-истински граждани от гражадите, а превърнати в по-жалки слуги от прислужниците, в безрасъдството на аутсайдерите, които продават правата си на изборни брокери. Виждам ги в офисите на мобилните оператори или ерп-етата, където сисемно ограбват джобовете ни, на опашките в очакване на промотирана нискокачествена стока, в канторите и съдилищата или телевизионните студия, където разменят интересите на обществото за добре платено подлизурство…

Гражданинът не се конвертира. Тук се разменят поданически умения и „достойнства“. Всички мълчат, всички коленичат, всички оцеляват, всички просят, всички следват и бягат от първите редици, всички продават чест и достойнство, всички купуват спокойствие и дребни трохи от привилегиите на силните, всички работят и масово обедняват, всички аплодират лъжата, всички се крият от истината, всички дишат и се заблуждават, че живеят. Всички са поданици, всички са задници. Разбира се преувеличавам. Едва ли са всички, но лицата на гражданите са в пъти по-малко от задниците на поданиците.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.