Да се върнеш на училище


parviyat-zvanets-na-17-septemvri-anonceЕдна есенна вечер преди доста години се прибирах от гимназията. Настигна ме сериозно пиян мъж, облечен във видимо скъп костюм, но поомачкан в следобедния запой. Спомням си, че носех дълъг, модерен по онова време шлифер от микрофибър и кожена чанта тип „дипломат“. Вероятно подлъган от външния ми вид човекът ме взе за важна клечка и попита фъфлейки „Ти какви пари владееш?“. Отвърнах с повече от убедителен отговор „Никакви, аз съм учител“. Очаквайки съвсем различна декларация, пияният успя да изломоти едно съжалително „О, горкичкият“ и отмина с лъкатушеща, но силно забързана стъпка.  Оттогава минаха близо двадесет години, но съм сигурен, че и днес закъснелият пияница  би „благословил“ житейския ми път със същото съжаление. Пияните са най-искрените гласове на обществото, за което учителският живот е беден, непрестижен, съжалителен .

Изкоритестеното съвремие мери успеха в пари и почести. Децата се надпреварват с мечтите за адвокати, лекари, архитекти, компютърни специалисти…Имат ясни мотиви – богати професии. Смеят се на предложението да станат учители, там няма пари, престиж, кариера. Децата мислят със съветите на своите родители, за които подобно на пияния минувач учителството е битие окаяно.

От онази есенна вечер мина почти четвърт живот. Време достатъчно за да смениш няколко професии. Имах шансове, дори завърших нова магистратура, далеч от мисията на образованието. Имах и продължавам да имам куп причини за оправдая бягството от класната стая. Имаше момент, в който бях готов да си тръгна. Въпреки всичко останах. Не, не съм забравил съжалителния коментар на пияницата, нито обидното отношение на обществото по време на учителската стачка. Не съм забравил политическото лицемерие, с което всяка партия и власт се врича да обича приоритетно образованието. Ирационален избор, нали? С трудни за разбиране аргументи.

Училището е друга вселена. Вечно млада, детски усмихната, заразяващо щастлива, наивно чиста, истински обичаща, щедро благодарна. Обитавана от души пълни с барут, лесно запалими, необуздано свободни, разтърсващо емоционални, болезнено справедливи, разрушително дръзки, безпощадно нетърпими към лъжа, фалш и имитация. Готови да следват, когато им покажеш пътя, решени да се борят, ако им подариш свободата, способни да мечтаят, ако си ги убедил, че безкрая може да бъде достигнат, обречени да успяват, когато си ги заразил с вяра, научени да обичат, щом си им дал сърцето си, вречени да помнят, когато си оставил диря в паметта им.

Знам, че всички тези доводи няма да трогнат, нито убедят моя пияница. Образованието е професия за влюбени наивници. Такива, които избират децата пред  парите, глъчната класна стая пред  тихата кантора. Хора, посветени да съграждат, да откриват светове, да отключват свободата, да зареждат вяра, да даряват бъдеще.

Утре пак се завръщаме, влюбените наивници с големите сърца и безкрайните мечти.  Лицата ни ще греят радостно, но не от куртоазното внимание на медийните камери или пратените по навик букети. От срещата с децата ни е. Заради тях оставаме, заради тях се връщаме.

Успешна учебна година!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

4 отговора към Да се върнеш на училище

  1. TI SI STRAXOTEN PEDAGOG–– 4OVEK-RODOLYBETS– POKLON !!!

  2. Vanya Nikitova каза:

    В преситения ни от контрасти живот, да си не/Последният Романтик е призвание, което меркантилният свят бърка с професия…. Поздравления!

  3. Maria Peteva каза:

    Има още хора, които преподават добре и искат да предават опита си нататък. Радвам се, че сте останали един от тях.

  4. Искрени поздравления за изразената и отстоявана позиция! Успешна и вдъхновяващо-подмладяваща (не физически, разбира се, а духовно) учебна година!

Коментари са забранени.