Симптоми: млад, образован, умен, способен. Диагноза: ненужен за Ловеч


imagesМлада жена кандидатства за експертна позиция  в областен център. Конкурсът се администрира  от община Ловеч. Жената има висока квалификация и няколкогодишен опит в мониториране, отчитане и управление на проекти по европейски програми. Печели безапелационно първата част от конкурса и влиза на интервю с най-висок резултат от теста. Вярва, че ще успее, защото вече се е явявала на подобен конкурс и била толкова харесана, че дори и обещали да я поканят в екипа на общинската дирекция „Проекти и програми“.Разбира се не получила покана, както и уведомление за резултатите от новия конкурс. Намерила ги трудно някъде сред страниците на общинския сайт. Пак е сред призьорите, но и този път победителят е друг. Млад мъж от Плевен, класиран доста назад след тестовото изпитване.

Някой ще каже, че вероятно младежът е бил блестящ на интервюто. Може би. Друг ще предположи, че също има висока квалификация. Е, допустимо е. На трети ще му хрумне, че  е представил по-надежден опит за желаната позиция. Тук вече се съмнявам. Да не си помислите, че обвинявам комисията в пристрастие или субективизъм. Нищо подобно, знам, че всички конкурси завършват законно. Особено в Ловеч. Друга тема е, че законно не означава непременно почтено и справедливо.

Младата жена е огорчена, гложди я съмнение, че в Ловеч подборът на кадри не следва правилата. Толкова е близо до истината. Тук работят връзките, ама от най-дебелите. Бивш преподавател я укорил, че е наивница щом разчита на честност вместо на ходатаи. Аз не бих подкрепил укора, въпреки че съм засипан с примери за млади, способни и образовани хора, отритнати като ненужни за родния Ловеч.

Веднага се сещам за бивш възпитаник на ловешката езикова гимназия с магистратура по икономика и туризъм. Една от онези луди глави, за които сантиментите по Ловеч са по-силни от изкушенията за бърза кариера в големия град. Главата му пълна с идеи за развитие на туризма. Толкова искаше да работи за родния си град. Потърси работа в нашата общинска администрация и бе разочарован да научи, че няма подходяща позиция. През следващите години назначиха десетина служители в бездънната дирекция „Проекти и програми“. Естествено мнозина с далеч по-ненадеждни компетенции, а специалист с ресор туризъм липсва и до момента. Сега  младежът се чувства щастлив като началник на един от туристическите отдели в община Варна и реализира  идеите си за доброто на туристическия бранш в морския град. Допускам, че са щастливи и в Ловеч, нали са уредили нашите хора. Майната им на компетенциите и креативните умове, тук се ценят послушковците.

Преди няколко месеца друго младо момиче приключи няколкомесечен стаж в областна администрация. Чувстваше се омерзена и прогонена от  посредствеността и подлостта, които обитават етажите на ловешката администрация. Тръгна си решително, осъзнала, че в Ловеч няма честна конкуренция, а жалка битка между дребни души,  спечелили конкурси по целесъобразност.

Няколко години по-рано съдбата върна в Ловеч друга моя ученичка, едно от най-умните момичета, които съм срещал. Дипломиран психолог с авангардно мислене. Получи работа на изпитателен срок като съветник  в едно от водещите ловешки училища. Стара се много, дори спечели проекти за училището. След малко повече от година договорът не бе продължен. Убеден съм, че и този избор е бил по целесъобразност. Възможен етикет „прекалено умна за да работи в Ловеч“. Напусна града и България. Тя е от тези, които никога няма да се върнат. Така или иначе не е нужна на Ловеч или поне на „ниските топки“, окопали се на различни управленски позиции.

Мога да продължа да убеждавам с примери, че умните, способните, креативните, почтените млади хора не за желани в Ловеч. Прекалено са високи за нашия обществен ръст. Далеч под средния, за да не кажа нисичък.  Харесват се ниските интелекти, семплите въображения, късогледите мечтатели, дребните душици. Вписват се в пейзажа и пасват като дялани камъни в местната администрация. И най-важното не плашат никого, нейсе посредственото началство. С такива избраници се живее лесно и се управлява безгрижно. Ловешката формула на успеха е в малките възможности и безграничната сервилност . Страхливите и зависимите не са заплаха за никоя власт и нейните далавери. Затова, когато някой стърчи му режат краката (с унизително конкурсче) или го прогонват. Няма място за Гъливер в земите на лилипутите.

Звучи като анекдот, но неотдавна моя колежка участва в конкурс за ръководител на програма по кариерно ориентиране. Ерудиран човек със специализации в конкурсната област. Въпреки това се оказа по-малко достойна от … детска учителка. Какво пък Ловеч е новатор – тук кариерното ориентиране започва още от момента, в който децата се научат да ходят самостоятелно до тоалетна.

Разбирам огорчението на младата жена, но по-горе писах, че не бих се присъединил към укора за наивитета да следваш правилата вместо ходатаите. Тези, които цинично подменят правилата искат точно това – унижението на способните да се молят за работа и да включат в своите CV-та обещанието да бъдат послушни и сервилни. Както казва вулгарната сентенция „Който не умее да целува ръка, ще целува задник“. Е, това не бих посъветвал никого. Точно обратното – да наритаме въпросните задници. Затова се радвам, че младата жена е твърдо решена да се бори и да не се отказва. Въпреки, че се страхувам, че може да не и стигнат силите и да последва другите, които вече си заминаха, защото не желаят да живеят сред задници.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.