Въпреки козметичните промени, Министерството на образованието продължава да дискриминира учителите


5Остават две седмици до началото на учебната година. Тази година ще започне с две важни нормативни промени. За мое удовлетворение и двете промени са резултат от усилията на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, който нееднократно заявяваше своите позиции, както чрез изявления на ръководството, така и посредством  нарочни подписки, събрали подкрепата на значителен брой учители. Едната промяна ще се отрази на учебните програми във всички училища. На 1.07.2014 е приета Наредба №10 за здравните изисквания при изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания, подписана  от Министъра на здравеопазването. Тя отменя досега действащата Наредба № 24 от 05.09.2006 г. По този начин отпада изискването за подреждане на учебните предмети по трудност и коефициент, което ще облекчи съставянето на учебни програми и ще бъде от полза както за учениците, така и за техните преподаватели.

Втората нормативна промяна касае малка част от учителството и е резултат от продължителна и тежка борба с чиновническото мислене на Министерството на образованието. С решение от 1.08.2014 година е извършена промяна в наредба №3 от 18.02.2005 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на  числеността на персонала в системата на народната просвета. С решението се поправя една отдавнашна несправедливост в преподавателската норма на учителите по история, география и философия. До миналата учелна година учителите по тези предмети изпълняваха годишна норма от 720 часа. От предстоящата учебна година нормативът се редуцира на 684 часа. До промяната се стигна след мащабна кампания, в която се включиха хиляди учители и много университетски преподаватели. Вече споменах за силната подкрепа оказана от Синдикат „Обрязование“. Главен мотив на кампанията бе убеждението, че с досегашните текстове се допуска дисриминация спрямо учители. Всички заети в професията знаят, но за страничните хора ще обясня, че в средното образование има няколко норми на преподавателска работа. За учителите по езици, математика и информатика, специални предмети е определена норма от 648 часа годишно. За учителите по физика, беология, химия – 684 часа. За музика, изобразително изкуство, спорт – 720 часа, за труд и техника – 792 часа, за учебна практика 864 часа. До момента история, география и философия бяха позиционирани в групата предмети с 720 часа годишна норма. След промяната в наредбата норматива се редуцира с 36 часа и историци, географи и философи ще трябва да изпълняват годишна норма от 684 часа. Като синдикалист и учител по един от тези предмети естествено приветствам промяната. Само че изобщо не считам въпроса с дискриминацията за решен. Промяната е козметична и прави малък реверанс към учителите по предметите, които най-шумно защитаваха правата си. Практически редукцията не променя дискриминационния смисъл на наредбата. Например защо учителите по музика, изобразителна изкуство и физическо възпитание продължават да изпълняват норма от 720 часа? Защо учителите по физика, химия, биология, история, география, философия са дискриминирани с 36 часа по-голяма годишна норма от учителите по езици, математика и информатика? Защо се допуска смазваща дискриминация в заетостта на учителите по трудово, технологии, практика? Зад  дискриминационните текстове прозира административното убеждение, че някой предмети са по-важни, а други са по-леки. Философия, която бе залегнала и в другата отменена наредба. Подобна практика не се толерира в развитите образователни системи и буди почуда сред колегите от различни европейски държави. Министерството на образованието имаше отлична възможност да обмисли задълбочено и пренапише наредбата по начин, който да заличи дискриминацията към преподавателите по различни учебни дисциплини. Това не се случи, защото както винаги бяха отчетени интересите на различни лобита, а не на справедливостта. След промяната в наредбата ситуацията изглежда доста по-различно. Има определение, с което Комисията по дискриминация признава текстовете в наредбата за дискриминационни. Щом тръгва към промяна Министерството на образованието, макар и неохотно, също признава несправедлиност. Гражданският и административният натиск вече принуди  министерството да извърши промяна в наредбата. Оттук нататък всеки иск на учител с по-голям норматив ще бъде легитимен и може да бъде признат в съда. С оглед неадекватната реакция на министерството, считам съдебните искове като разумен подход и естествено продължение на кампанията за прекратяване на дискриминацията в годишната норма на учителите. Въпреки, че позицията ми ще срещне полярни реакции, мисля че постепенно учителските нормативи трябва да бъдат изравнени, без да се засягат интереси на дисциплини от която и да е културно-образователна област. Има редица други механизми, с които могат да бъдат компенсирани различията в степента на натоварване в преподавателската работа.

В обобщение бих определил промените в двете наредби като положителни стъпки  към преодоляване на дискриминацията, но очевидно недостатъчни. Все пак са едно добро начало и малко повече спокойствие в навечерието на учебната година.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.