Футболната магистрала към Европа вече не минава през София


00502583Тази статия е провокирана от полярните емоции, с които се посреща снощния успех на Лудогорец. Мисля си, че логичната реакция е поне задоволство.Да приемем, че радостта е прекалено силно чувство, което изпитваме само, когато събитието ни касае лично. Но задоволства ми се струва повече от уместно.Защото успехът на Лудогорец  поставя България в една футболна компания, от която отдавна изпаднахме. Сигурен съм, че футболните фенове в Германия, Англия, Испания, Италия също не понасят успехите на „омразните“ противници, но там е различно. Защото всички са в голямата игра. Тук всички сме в блатото и се дразним неистово, когато някой тръгне да го напуска.Хайде да не си кривим душите, „Лудогорец“ е бяла лястовица. Две години поред българските отбори отпадат от смешни противници, още в първите предварителни кръгове на юли. Две години поред „Лудогорец“  влиза в групи на европейските турнири, при това градира нагоре. За две години  разградският тим се срещна с толкова големи балкански и европейски отбори, колкото всичките ни останали евроучастници не са видели за последните 10 години – „Динамо“ Загреб, „Партизан“ Белград, „Базел“, ПСВ Айндховен, Лацио, Валенсия, „Стауа“…. Добре разбирам феновете на „Левски“ и ЦСКА с празното от съдържание самочувствие, че техните отбори са някакви грандове. Хубаво е да се сетят, че техните успехи са се случили, когато зад тях е стояла държавата, армията, милицията, държавния бюджет. За последните 17 години (след като Литекс разби софийския монопол) титлите са поделени между столица и провинция. „Левски“ има шест, Литекс – четири, „Лудогорец“-три и ЦСКА – три  титли. Да разпознавате кои са“ грандовете“ между тези четири отбора? За последните пет години самовлюбените софийски отбори нямат нито една шампионска титла и едва една Купа на България (ЦСКА). От десет  трофея само един е в софийска витрина и 9 са в провинцията!!!  Като гледам ситуацията през тази година превъзходството ще стане още по-внушително. За последното десетилетие европейските успехи на софийските отбори са инцидентни, а участията в групови фази повече от неубедителни (изключвам едно представяне на „Левски“ в турнирния формат предхождащ Лига Европа). Вместо да сипят злоба и да омаловажат постигнатото,  феновете на „Левски“ и ЦСКА трябва да се огледат и да видят, че няма други балкански грандове съсипани като техните отбори. „Партизан“, „Цървена звезда“, „Стауа“ продължават да бъдат европейски величини.

Разбирам и феновете на „Ботев“  Пловдив. Нищо не остана от самочувствието, че си футболният  Робин Худ на провинцията. А мечтите за възраждане се оказаха картонени кули, следа като се срина пирамидата-спонсор КТБ. Разбирам и феновете на Литекс. Толкова години бяхме героите на провинцията.  Бяхме“ футболна Пепеляшка“ одързостила се да танцува на бала на самообявилите се аристократи. Затова софиянци ни мразеха, ама истински. Снощи ме питаха, защо „Лудогорец“ се радва на медиен комфорт, а срещу нас се водеше журналистическа война? Точно заради горната дързост, която тогава не можеше да бъде побрана в дебелите софийски глави. С времето свикнаха, а „Лудогорец“ тръгна по прокарана пътека. Пък и времената са различни. В онези години можеше да си проправим път само с лакти. Тогава парите във футбола бяха неприкрито мутрински. Правилата също. Те бяха единственият  път към успеха. Затова подражавахме на „Левски“ в уреждането на мачове, притискането на съдии, създаване на лоби в изпълкома…  Днес е лесно, може да дойдеш облечен с марков костюм и бяла, добре огладена, ризка.

Добре разбирам разочарованието на ловешките фенове, защото „Лудогорец“ влезе в нашите обувки, но вървя много по-бързо. Нямаше да се случи, ако нямаше  нашите стъпки. Да, „Лудогорец“ може би ни открадна мечтата или поне постигна това, което ние мислехме, че ни се полага като първопроходник в големия провинциален футбол. „Лудогорец“ и Литекс  си приличат невероятно много, като близнаци са. Създадени върху нищото, там където няма сериозни футболни традиции.В малки градове с нищожен ресурс от фенска подкрепа.  Осмелили се да грабнат шампионска титла веднага след промоция в елита. Твърдо решени да бъдат магистрални звезди, а не бледи светулки. Истината е, че „Лудогорец“ вървя по нашия път. Не само заради успехите и начина, по който бяха постигнати. И в Разград  направиха стадион и там поставиха основите на школа. Писал съм, че някога мечтаех да играем в А група, животът ми поднесе шампионски титли. Сигурен съм, че и мечтите на разградчани са били от скромни по-скромни. Предполагам, че им е адски трудно да осъзнаят, че техния отбор от малкия Разград може да застане до „Байерн“, „Реал“, „Барселона“… В живота няма случайни неща и Господ го показа по фантастичен начин, струпвайки големи препятствия, които трябва да бъдат преодолени  – първо „Селтик“ отне лесния начин да влязат в лигата , после ги кара да изстрадат победата с гол в последната минута и накрая ги лиши от най-важния човек за решителните дузпи – вратарят. „Лудогорец“ преодоля всички изпитания и доказа на всички неверници, че наистина заслужава място в Шампионската лига.

Факт е, че съвременният български футбол има само два смислени модела – Литекс и „Лудогорец“. Родени и проходили по еднакъв начин, днес те развиват различни, но еднакво полезни за България концепции. Домусчиев не може да чака. Иска всичко и сега. Затова заложи на привличане на качествени чужденци, между впрочем пак стратегия на ранния Литекс. В България спечели много за кратко, макар че купите в разградската  витрина  все още са по-малко от тези на Литекс. В Европа постигна немислимото, постави няколко рекорда, които едва ли скоро ще бъдат подобрени. Превърна „Лудогорец“ в отлично бизнес начинания и откри единия път, по който може да се правят пари от футбол. Върна България на европейската футболна карта и създаде ноу-хау по футболен мениджмънт, което вече е достъпно за всеки български футболен мениджър.

Гриша Ганчев постигна ужасно много неща, част от които няма как да бъдат повторени от други. Самият факт, че марката Литекс вече 19 години е сред елита на родния футбол е повече от достойна за адмирации. Ганчев постигна всичко с Литекс в българския футбол, но все още не е намерил късмета към големите европейски успехи. Създаде траен футболен продукт и започна нещо, за което на другите ще е нужно поне десетилетия за да го застигнат. Академията Литекс е другия модел на българския футбол. Да, „Лудогорец“ е настоящето, но Литекс е бъдещето на българския футбол. Няма национална футболна формация, в която поне една трета от футболистите да не произхождат от Литекс и неговата футболна академия. С подкрепата на академията Литекс също се превърна в печелившо бизнес начинание. След Миланов и ѝ Славчев тепърва ще бъдат спечелени много пари от продажбата на футболисти от местната школа. Повече от очевидно е, че националния футбол ще разчита все повече точно на Литекс в следващите години.

Два различни модела, всеки от които достоен за подражание. Единият носи пари и самочувствие веднага, другият гарантира стабилност и успехи за далеч по-дълъг период от време. Истината е, че в съвременния български футбол няма нищо смислено извън „Лудугорец“ и Литекс. Въпросът е дали ще оцелеят достатъчно дълго в малките, загиващи градчета. Не по-малко важен е въпросът колко от останалите отбори ще ги последват. Литекс и „Лудогорец“  трасират различни пътища към една и съща цел – да възродим добрият и уважаван в Европа български футбол. А когато усилията дават резултати наистина трябва да че чувстваме удовлетворени.

С тесногръди фенски пристрастия ще останем дълго в блатото на футболната посредственост.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на спорт. Запазване в отметки на връзката.