Литекс изигра един от най-впечатляващите си мачове срещу „Левски“. За едно полувреме смачка безпомощния екс-гранд
„Левски“ създаде само едно положение и заслужаваше да бъде размазан. Софиянци трябва да бъдат доволни, отърваха се леко.
Въздухът над стадиона пак затрепери. Както винаги, когато играят Литекс и „Левски“. Няма по-голямо дерби за Ловеч.
Този път Литекс игра концентрирано и резултатно и вкара половината от създадените чисти положения.
По стара, но необяснима традиция оранжевите, след като поведоха, предадоха инициативата на „Левски“ и позволиха на противника да си повярва.
Младоците от школата, Недялков, Малинов, Гълъбов, Колев, изиграха пореден отличен мач. С такива футболисти ни чака спокойно бъдеще, а собственикът – печеливши трансферни сделки.
За пръв път Литекс игра с пет чернокожи футболисти в шампионата, а Менди и Косоко , като че ли започнаха да разсейват първоначалния скепсис, че са грешни попълнения.
Феновете на „Левски“ доказаха отново, че с основание са наричани говеда. Държаха се точно по този начин като не спряха просташки да обсипват терена с бутилки и предмети.
Въпреки това отчетливо се видя разликата между именития отбор и скромния претендент – публиката. Не говоря за агитките, където „Левски“ винаги ще превъзхожда. Думата ми е за ловешката фенска подкрепа, която не може да напълни стадиона, дори в мачове с „Левски“.
Не приемам оправдания колко е намаляло градчето ни, защото знам, че пред телевизорите останаха поне 5-6 хиляди ловешки зрители. За да спестят пет левчета и да не се отделят от студената ракийка. Вместо да съпреживеят на стадиона една знаменита победа и да погалят местния патриотизъм.
Видя се, че никога няма да се научим да уважаваме истински отбора си. Поне хиляда от и без това не многото местни зрители си тръгнаха масово десетина минути преди края. Сигурно за да преварят традиционните вечерни задръствания. Така не видяха последния гол, но което е по лошо не намериха основания да поздравят отбора си, който този път поднесе спектакъл и със сигурност повдигна настроението им в края на седмицата.
В крайна сметка за историята остава резултата, за паметливите подробностите, за ценителите удоволствието от играта, а за страстните фенове гъделът, че размазахме „Левски“! Фактите са само за размисъл.
