Когато празникът е делник или какво си спомня Ловеч на 22-ри август


 

1024px-TzachoShishkovЗа Ловеч днес е празник. На този ден преди 137 години Ловеч отхвърля турското робство. Окончателно. Макар и бележита датата 22-ри август е по-скоро делнична, отколкото тържествена за душите и сърцата на ловчалии. Години наред неглижирана за да не засенчи блясъка на 9-ти септември , а по-късно удавена в чиновническа ритуалност. Например през днешния ден празникът започва в…16.30 с панихида и едновременно поднасяне на венци на няколко паметни места. Сигурен съм, че е замислен за удобство на гражданите, но пък се съмнявам, че ловчалии след работа ще тръгнат направо към Белия, Черния паметник или Кървавия камък в Дръстене. Ясно е, че масовката на ритуалите пак ще бъде попълвана от общински служители. Ето това наричам чиновническо честване, едно студено, куртоазно маркиране на дата от културния календар на Ловеч. Празникът е състояние на духа, а не протокол. Той трябва да увлича, съпреживява и най-вече да възпитава. Децата ни и не малка част от техните родители не знаят историческата стойност на 22-ри август. Апропо, те не знаят и за честванията днес. Не открих дори един плакат, който да съобщава и приканва в предвидените поклонения. За разлика от гражданите аз имам покана, с точните часове и конкретните събития. Но и в моята покана липсва името на Цачо Шишков. Единственият герой с име и паметна плоча за епичните боеве. Не се съмнявам, че цветя ще бъдат поднесени пред плочата, но ако се вярва на програмата това ще стане инкогнито. После защо се чудим, че децата не знаят за подвига му?

 

Гледам в поканата, че мотото на честванията е посветено на 137 години от Освобождението на Ловеч от османско иго и установяване на местно самоуправление. Оставям настрана, че турското робство е заменено с евфемизъм, сигурно за да не бъде дразнен актуалния местен коалиционен партньор. Питам се къде е почитта към първото местно самоуправление?  Датата на почит към първата местна управа на Иван Драсов е 31-ви август. Освен това сред руските филми, националния пленер „Дувари“, духовия концерт и ритуалното поднасяне на венци не виждам събитие, посветено на местното самоуправление. Сигурно съм пристрастен, защото тази дата влезе в културния календар по мое настояване. Оттова е чествана само два пъти. В другите случаи присъства единствено за тежест в заглавието. Хей това се нарича манкиране на уважение към историята. Пътят на Ловеч не започва от сегашната власт, а от тази на Драсов. Едва ли трябва да казвам, че в Ловеч няма почти нищичко увековечило спомена за тези хора. Пак ще попитам как да  ги знаят децата ни, когато им отнемаме дори деня на заслужено уважение и благодарност?

 

Манкирането на уважение към историята съвсем не е прецедент. От няколко години в общинския културен календар е вписан Ловешкия мир. Пак по мое настояване и въпреки упоритото неразбиране от администрацията на неговия исторически смисъл. Ловешкият мир е от най-великите събития на нашия град. Поне толкова важно, колкото 19-ти февруари или 22-ри август. Събитие с национално значение, което отваря пътя към създаването на Втората българска държава. На други места биха го превърнали в култова дата със съпътващите я реклама и атрактивност. Аз искам само почит за предците, памет за историята и малко гордост. Отговарят ми, че няма пари. Предпочитат да организират културни събития, които галят егото на един-двама организатори и пълнят очите на 20-30 зрители. Затова Ловешкият мир остана и тази година  като мастилено петно в културния календар на града. Въпрос на светоусещане, душевност и културни приоритети. Инфантилна политика, която оставя в забвение паметта, историята и героите. Затова децата не изпитват  местен патриотизъм, а гражданите историческа почит към дати като днешната.  

 

Празникът не е рутинно поднасяне на цветя, нито безплатно шоу на някой площад. Празникът е душа изпълнена с любов, памет и почит. Това не струва пари, достатъчни са малко истински усилия.

 

Нека всеки, който има възможност днес се поклони пред светините на ловешкото освобождение – Белия, Черния паметник, Кървавия камък в Дръстене, плочата на Цачо Шишков или гроба на загиналите в двора на църквата „Света Троица“. Героите заслужават нашата благодарност!

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.