Вендета или реформи в ловешкото образование ? 2


image

План Б: Реформи
В скорошна статия писах, че трупаното с години напрежение в ловешкото образование, вече припламва в искри, които неизбежно ще запалят тежък конфликт. Диагнозата е ясна – задълбочаващата се криза, чиито видими измерения са намаляващ брой деца, влошаване финансовото състояние на част от училищата, оцеляването на паралелки и учебни заведения с цената на тежки компромиси. Със закъснение ще усетим и „вторичните трусове“ – влошеното качество на образование, все по-чести и тежки нарушения на правилата във  функционирането на системата, деморализиране на реда и дисциплината, растяща социална и етническа дискриминация между учениците, задълбочаващи се  различия в материалния статус на заетите и учебната база на заведенията. Ситуацията е на ръба на търпимостта към административното  бездействие. Негативните тенденции се трупат от много време, в благоприятната среда на летаргична общинска политика. Стъпките към реформи са минимални през последните единадесет години. За това време общинската административна намеса на екипа на господин Пламен Петков ( ресорно подпомаган от Данча Русева, Димитрина Дренска, Пламен Митев) се свежда до закриване на училището в Българене, сливане на основните училища „Пенчо Славейков“ и „Димитър Димов“ и преобразуване на училищата „Панайот Пипков“ и „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Александрово в основни. Тук не включвам закриването на седем селски училища и обявяването на две градски за средищни, защото това се случи въпреки желанието на местната власт и предопределено от националната образователна реформа на Даниел Вълчев. Не коментирам и преразпределението на паралелките между отделните училища, което се случваше точно заради вакума, оставен от нерешителната образователна политика на ловешката административна власт. На практика през последните шест години общинската управа няма участие, нито във финансирането на средното образование, нито в неговото администриране и преструктуриране. Естествено няма да пропусна ролята на местната власт при разработването, защитаването, управлението и частичното дофинансиране на проекти по европейски оперативни програми, донесли значително подобрение в облика, благоустройството и материалното състояние на няколко ловешки училища. Хронична слабост на това управление, обаче, е разбирането за качество на образованието единствено като състояние на сградния фонд в учебните заведения. Качеството на образованието е многопластова характеристика, която със сигурност включва по-добра изходна подготовка, равен достъп до образователни ресурси и услуги, модерен образователен процес, квалифицирани педагогически кадри, силини училища, способни както да се конкурират помежду си с идеи и перспективи, така и да привличат с предоставяните възможности и ниво на подготовка учащи се от други населени места и общини. Вече писах, че ако продължим с политиката на страхливо съзерцание,  ни очаква истинска вендета между училищата в битката за ученици и оцеляване. Това означава да оставим системата да се саморегулира, като големите растат безконтролно, а малките да бъдат застигнати от неизбежна гибел. При това по-скоро, отколкото предполагаме. Е, сигурно след края на безвремието „Пламен Петков“, но със сигурност с драматични последствия за местното образование и не малка част от учащите се. Другият път води към реформи – бързи, обмислени, ясни. Всяка реформа означава разсичане на гордиев възел с преплетени социални интереси.  Всички обществено полезни интереси трябва да бъдат защитени, затова реформата трябва да бъде внимателна, постепенна, с ясни цели,  постижими срокове и минимално обществено напрежение. Първостепенна цел трябва да бъде реформа в полза на децата и Ловеч.  Тук е първият „подводен камък“, защото  смисълът „в полза на децата“ се тълкува твърде фриволно и егоистично от повечето хора, призвани да администрират образованието на общинско или училищно ниво.  Защото реформата в полза на децата  ще означава накърняване на директорски интереси или разклащане на удобното спокойствие на част от учителите. При всички случаи реформите към които ще тръгнем трябва да бъдат адекватни на бързо намаляващия брой ученици, търсене  на реална и позитивна конкуренция на училищата, преориентиране на образованието към потребностите и перспективното развитие на общината, безуслово отваряне на училищата за деца от всякакъв етнически и социален произход, осигуряване на работа в системата на всички трудоспособни и заети към момента специалисти. Без претенция за оригиналност и като основа за ползотворна дискусия, ще изложа няколко свои идеи за посоката, към която трябва да тръгнат реформите.
1.Реформи в образователната мрежа. Най-непопулярната и тежка част от стратегията за развитие на образование. Само хора, тотално не познаващи реалностите могат да мислят, че актуалната училищна мрежа ще издържи дълго време. Ако не предприемем мерки за нейното оптимизиране, ще се изправим пред неефективната и трудна задача да поддържаме училища с по 150-200 ученика и по една, рядко две паралелки на випуск. При сегашната система на финансиране и влошеното икономическо състояние на общината, тези училища ще бъдат поставени на ръба на оцеляването, учениците ще получават достъп до все по-ограничен ресурс и качество, а учителите ще търпят необратимо влошаване на социалния и материален статус. Тук могат да бъдат предприети различни, но със сигурност оздравителни стъпки:
-обединяване на някой от най-малките училища
-преобразуване на проблемни училища от средни в основни
-ограничаване броя на паралелките, съобразно материалните възможности на училището
-задължително преминаване на едносменен режим на обучение, което ще доведе до сериозни ограничения в неконтролируемото разрастване на някои от най-големите училища
-преосмисляне на гимназиалния прием, при ясно отчитане на традициите, обществената значимост, материалните възможности и социално-икономическите перспективи пред всяко от училищата
2.Реформи в професионалното образование. Макар да са прерогатив на държавата, подобни реформи могат да бъдат инициирани от местната власт. Не е тайна, че нелоялната конкуренция в нейния най-уродлив вид, битува именно в отношенията между ловешките професионални гимназии. Мисля, че тук стъпките са много близо до обществения консенсус:
-Задължително обединяване (закриване) на някои от професионалните гимназии, но след задълбочен анализ за актуалното състояние, обществения интерес към предлаганите специалности, социално-икономическите перспективи за развитие на общината и България.
-Ревизия на предлаганите професии и развитие само на такива, които са тясно обвързани с пазара на труда или заявени бизнес намерения за развитие в общината. Трябва да се сложи край на поддържането на професии, само защото училището разполага и желае да осигури работа на определени специалисти.
-В смисъла на предстоящото въвеждане на дуалната система в професионалното образование да бъдат осъществени трайни производствено-образователни контакти между училищата и фирми от сферата на производството и услугите, един естествен механизъм за регулиране на професиите в училищата. На този етап пожелателно можем да разчитаме на финансова подкрепа от фирмите, чрез отпускане на стипендии за учащите се.
3.Реформи в образователния маркетинг на общината. Образованието може да бъде имидж и бизнес. На всеки е ясно, че учащи се от други общини наливат  средства в бюджета на общината и съответните училища. Допълнително тези деца са консуматори на стоки и услуги от местната икономика. Очевидно трябва да се поддържат и поощряват условията за привличане на деца извън общината. Това може да се постигне с няколко лесни, но ефективни стъпки:
-По-значима общински подкрепа за тези училища, чрез приоритетно включване в програми и проекти.
-Посредничество за установяване на контакти между тези училища и сродни учебни заведения от градовете, с които имаме партньорски отношения или при участия в международни проекти
-Включване на тези училища в рекламната визитка на града и презентирането им на национални форуми и прояви
-Съдействие при привличане на качествени специалисти и разрешаване на социално-битовите проблеми с тяхното пребиваване в града
4.Реформи в отношението към образованието на малцинствените групи в общината. Към момента се практикува сегрегиране на децата от ромски произход. Приоритетното насочване на децата към определени училища е административна пречка за достъпа им до равностойно на връстниците образование. Затова трябва да се пристъпи към:
-Сериозно преосмисляне на настоящата форма, под която съществуват средищните училища. Тези училища трябва да престанат да бъдат „гета“, в които се събират ромските деца
-Да се преустанови практиката за манипулативно насочване на децата от селата, точно към определени училища. Родителите трябва да получат правото да запишат децата си в желано от тях училища
-Да се прекрати практиката за транспортни привилегии за децата, които посещават „правилните“ училища. Училищните автобуси трябва да обслужват всички училища, като бъдат разработени маршрути, удобни за всяко от тях
-Да се приложи еднакъв контрол върху образователния процес във всички училища, без да се допускат компромиси с числеността на паралелките и ежедневната посещаемост на занятията в училищата с концентрация на ромски деца
-Да се разработи програма и набележат мерки за увеличаване броя на ромските деца, които продължават и завършват гимназиален етап на обучение
5.Реформи във финансовата политика на общината към средното образование. През последните години се налага  политика на все по-ограничено финансово участие на общината в поддръжката на училищата. Крайно време е да осъзнаем, че вложените пари подобряват ежедневието на нашите деца. Затова общината трябва да поеме по-активно участие във финансовото подпомагане на учебните заведения, чрез:
-ежегодно заделяне на средства за благоустрояването на училищните сгради, поддържане и развитие на спортните бази. Крайно неприемливо е да се разчита само на европейски проекти и програми.
-Осигуряване безопасността на децата, чрез ежегодно заделяне на средства за поддържане на улиците, пешеходните зони, „лежащите полицаи“, уличното осветление около училищата
-Подкрепа, включително и чрез финансово партньорство, при кандидатстване и участие на училищата в проекти и програми
-ежегодно увеличаване на средствата, с които се финансират общински ученически спортни и културни събития и прояви и се подпомага участието на ловешки деца в национални и международни  състезания и фестивали
-преосмисляне на идеята средства за извънкласни дейности да се дават само за централизирани форми и пренасочване на част от ресурса на проектен принцип към всяко от училищата
6.Реформа в политиката към педагогическите кадри. През последните година местната власт се отказа от практиката да подпомага обучението и квалификацията на педагогическите кадри. С оглед на неизбежните реформи ще се поражда все по-голяма необходимост от допълнителна квалификация или преквалификация на педагогическите кадри. Затова е нужно:
-Възстановяване финансовата подкрепа за квалификационния процес в училищата
-Осигуряване на допълнителна квалификация или преквалификация на учителите, които ще бъдат засегнати от реорганизацията на училищната мрежа
-Създаване на общински център за квалификация, който да привлича външни обучители и да организира квалификационна подготовка за педагогически специалисти
-Подпомагане привличането на млади специалисти, като се полагат усилия за тяхното приоритетно жилищно устройване
Динамиката на демографските и социално-икономическите процеси вероятно ще посочи и нови пътища за реформи, но горепосочените не търпят отлагане и искат време. Реформите трябва да започнат сега, за да очакваме резултат след 5-10 години. Най-важното е да се сложи началото на решителна  и ангажирана общинска стратегия, която има за цел създаване на модерно, обърнато към бъдещото, конкурентно и качествено образование. Стратегия, която не е хрумка на един общински съвет, а  ще се надгражда и развива през следващи мандати и от нови хора. Времето за колебание свършва. Алтернативата е проста – вендета или реформи. А по средата са нашите деца.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.