Висшето образование като заговор срещу способните


2014-08-06-16-08-24-142373192Българското общество влезе в тревожен  заговор срещу способните млади хора. Някога висшето образование беше шанс за умните и талатливите, открояваше можещите, създаваше елит. Днес е равно достижимо, без разлика в интелект, ерудицията, мотивация и гимназиални постижения. Достъпно като квартална бакалия, която продава нискокачествена стока, но за всички.  Нека не бъда разбиран погрешно, висшето образование е обществено благо и трябва да бъде достъпно, но при задължителен входен праг, който да уважава и поощрява по-добрите, по-умните, по-способните. Нека пропусне до банките повече, но със своите строги и безкомпромисни изисквания да отсее до бакалаври и магистри тези, които са показали знания,  достойни и адекватни за получените дипломи. Ще посоча няколко факта, които характеризират съвременното българско висше образование точно като капан за способните.

Факт 1. Практически в България вече не се провежда състезателен прием на студенти.За ¾ от университетите кандидат-студентските кампании не са процедури за подбор, а за записване на кандидати. В много случаи, дори и тази процедура не може да бъде завършена, защото не достигат кандидати. В момента върви реклама на Технически университет в София, която обявява, че „приема неограничен брой студенти за незапълнени места в различни специалности“. Няма съмнение, че почти всички университети имат проблем със запълването на обявения прием държавна поръчка. Дори и водещите, защото и те поддържат дълъг списък от неатрактивни специалности. За тях се правят четвърто, пето и прочие класирания, които пак завършват безуспешно. Друг е въпросът какви балове  могат да се очакват и респективно запишат на едно късноавгустовско или септемврийско класиране. Очевидно на ръба на подарената матуритетна тройка. Всъщност тройката е достатъчна за студентска промоция от няколко години. Тревожното е, че тази година тя се оказа достатъчна и за една от най-желаните специалности –  „Право“ в Софийски университет. Близки до тези резултати вече стигат и за някои медицински направления. Имам добри наблюдения върху нивото и подоготовката на приети в УНСС. Не мсля, че дават повод за гордост на най-титлувания  икономически университет в България. Няма съмнение, че всеки, който си е направил труда да подаде документи с оценки различни от двойка, вече може да бъде поздравен със студентска книжка. Ще кажете, че въпреки девалвацията, по-способните са попаднали в най-добрите специалности и най-реномираните университети. А  „Право“ и “ Медицина“ числят ли се между тях?

Факт 2. Процедурите и правилата за подбор на кандидати са откровена обида за най-умните българчета. В над 70% от специалностите се приема с резултати от матури. Изпити, композирани на първо училищно равнище с невиждано благоприятна скалаза оценяване  – с 23% се постига тройка, а с малко над 40% четворка. Отворете статистическите справки за резултатите от матурите или за резултатите от проведените кандидат-студентски изпити. Доминиращата част от постиженията са под  „добър 4.00“.  Там, където все още има входни изпити, преминаха към тестовия формат. В някой случаи тестовете са по-елементарни от предлаганите на матурите. За да стигнем до извращението на Варненския икономически университет, където се влиза с тест, съставен от книжка, в която са публикувани въпросите с техните отговори! Дори след тези толкова олекотени изпитни задания,  средните резултати пак не превишават четворки, напротив трендовете трайно са се устремили към най-ниското задоволително равнище. Представяте ли си идиотската ситуация, в която са поставени децата постигнали много добри или отлични резултати. Те са принудени да делят банка и обучение с младежи, които далеч не им импонират като знания и възможности.

Факт 3.Ще се съглася, че няма лошо фунията да бъде широка, когато се налива материала. Само, че трябва да има цедка и да се стеснява, докато изтече. Академичното образование трябва да предявява изисквания и да пропуска тези, които ги посрещат. В действителност родната академия работи на принципа „ който  е влязъл ще завърши“. Всеки студент е ценна бюджетна единица. Затова се предоставени достатъчно опции  изпитите да бъдат взети и от най-слабите. Включително широки възможности за преписване, че и купуване благоволението на изпитващите. През последните години в българските университети влизат вълни от посредствени студенти. Първоначално академичната общност реагира с потрес, а по-късно с примирение .Последва адаптиране на образователния процес към нивото на студентите. За никого не е тайна , че през последните години настъпиха негативни промени в нивото на обучение и сериозността на преподаване. Кой губи от всичко това, ако не най-способните, които могат да научат значително повече от това, което се предлага на деградиращата студентска маса? Наскоро приключи изпитната кампания за бакалаври. Прочетох радостна ФБ фукня на девойче, което мислех, че няма да завърши. „Бакалавър с отличие“, пишеше гордо в съобщението.  Същевременно едно от най-стойностните деца, които съм учил се дипломира с по-нисък резултат от държавния изпит. Разбира се става дума за различни университети, но дали това има значение при българските обществени стандарти?

Фаст 4. В българското общество няма изградени правила за подбор на по -добрите. Има минималено изискване за завършено образование и редица условности, определящи избора – лични познанства, роднински връзки, партийна протекция, продажба на влияние. Името на университета и успехът от дипломата не попадат сред приоритетните критерии при назначение, поне в масовия случай. Със занижени критерии и девалвирали ценности българският университет не само, че не откроява способните, но и ги приравнява с младежи, които значително отстъпват по качества. Излиза, че днешните висши училища са нещо като образователна пералня, която препира различията от входа и дава еднакъв шанс на младежи с големи интелектуални несъответствия.

За мен тази ситуация е истински заговор срещу способните, защото тя се поддържа съвсем съзнателно и въпреки изключителната нужда на нашето общество от способни лидери във всяка една социална, икономическа или политическа област. Парадоксално е, че упадъкът на българската академия устройва всички. Висшите училища, които една смислена реформа би редуцирала значително. Университетските преподаватели, които заради безконтролното роене на университетите работят на няколко места. Образователното министерство, което не желае конфронтация с академичната общност. Политическата класа, за която има значително по-важни приоритети от образованието. Обществото, в което повечето хора са родители, доволни от възможността ВСЯКО дете да получи диплома за висше образование.

Никоя от заговорничещите страни не си дава сметка, че това всъщност е заговор срещу бъдещето на България. Защото българското висше образование достигна твърде ниска точка на авторитет и все повече младежи търсят качество и смислено образование зад граница. Пак там ще реализират и наученото от университета. В средносрочна перспектива българските университети ще бълват зле подготвени и неспособни за конкуренция кадри. Резултатъ е , че ще ни лекуват все по-калпави лекари, ще ни защитават все по-калпави юристи, все по-калпави учители ще учат децата ни. Стопанството ще се управлява от все по-калпави икономисти, а фабриките ще разчитат на все по-калпави инжинери… Все отрочета на този сбъркан обществен заговор.

Някой казваше, че съвременната икономика е икономика на знанието. В нея място за България няма. После не питайте кога ще стигнем стандарта на средните европейци,  а дали!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Висшето образование като заговор срещу способните

  1. И в крайна сметка – всичко си остава само написано, не и разбрано 🙂 Тъй че защо не кажем: „Почивай в мир, Родино мила“, и можем просто да се махнем като всички 🙂

Коментари са забранени.