Не сме идиоти, повечето сме простосмъртни


wpid-images-9.jpg.jpeg

По повод на статия в lovechtoday.eu.

Здравей, Павлине!

Преди две години в центъра на Ловеч бе убито младо момиче. Един егоцентрично болен полицай застреля брутално Ивелина. Без мисъл за милост. Тя бе ранила само неговото честолюбие и не заплашваше никой. Едва стотина души се събраха за да запалят свещ и мълчаливо да протестират срещу идиотски евтиния живот.

Вчера бе убит ягуара Алонсо. Зад оградата на зоопарка. След желание за милост и опити да бъде упоен. В изблик на страх, че може да излезе и да заплаши живота на деца и граждани.  Хиляди въздигнаха глас в негова защита. Новината за убийството на ягуара бе прочетена чудовищен брой пъти – над 40 000 (не знам защо си спря броячите). Колко пъти бе прочетена новината за Ивелина? Два, три пъти по-малко? Колко настръхнали мнения бяха изказани? Далеч не толкова, колкото за Алонсо! Приятелю, има нещо перверзно сбъркано в „софтуера“ ни щом човешката смърт буди по-малко гняв от убийството на едно животно! Не че убийството на ягуара не е престъпление!

И аз като теб изчетох десетки постове и коментари след злощастната развръзка с ягуара. Не съм изненадан нито от мащаба на интереса, нито от истеричната присъда над убийството и убийците. Открай време животът е хляб и зрелища. Хлябът е твърд и черен, но зрелищата са цветни и евтини. Още от вековете на римските арени, когато свободните граждани със садистично удоволствие насочвали палци към земята. Винаги е лесно, че и удоволствие да осъдиш безпомощния, но не и господаря. Колко му е да се нахвърлиш върху некадърния пазач или директора на зоопарка. Съвсем различно е да скочиш срещу полицай, нежели  пък публично. Да не говорим срещу кмет и прочие персони символизиращи власт и обществени порции.

Павка, публичният разум не е бунтарски. Той е конформистки и воайорски. Ти се сърдиш на няколко стотин, които открито споделят мнение. А десетките хиляди, които киризят зад анонимното IP и селски те псуват или ехидно осмиват ! Те винаги ще бъдат анонимни, няма да разпознаеш физиономиите им, няма да чуеш гласовете им, няма научиш мнението им. Те са оцеляващи прагматици, за които животът е вписване в службата, в общността, в софрата, на която се хапва баничка. Не си прав да се сърдиш на тези, които имат смелостта и достойнството да напишат мислите си, много често зад собствените имена. Всеки, слава Богу, има своя духовен космос. Животът е цветен, защото мислим различно и честен, когато споделяме мислите си.

Не, Павка, хората не са идиоти. Те живеят в държавата на „общогражданско мълчание“, оцеляват защото „преклонена глава сабя не я сече“, и им стига да са нахранени, защото „сит на гладен не вярва“. Не сърди хората като ги определяш за идиоти, само защото живеят от инерцията, с която Земята се върти. Преди време мой колега споделяше неудовлетворение  от учителската професия. Попитах го защо не се махне, а той ми отговори, че друго не може. Толкова хора не харесват живота в Ловеч, но се страхуват да отидат другаде. Хората изпитват панически страх от промяната и предпочитат да живеят с примирението. Далеч по-лесно е да напъдиш децата си, отколкото публично да застанеш зад  промяната.Животът на тези географски ширини, приятелю, ражда послушници. Бунтарите са изключение. Затова никой няма да ти отговори, защо не реагира срещу накърнените права на близките, съмнителна обществена поръчка или вредни решения на общински съвет и кметска администрация. Хората са простосмъртни и не живеят за каузи. С тях не могат да се нахранят, нито могат да ги работят. Повечето хора живеят за семпли неща – ежедневие с по-малко болка и три сити хапвания, сутрин, обед и вечер. Нали знаеш, че свободата може и да е на върха на копието, но саламът пълни хладилника.

Павка, колкото и да обвиняваш незрящия, той няма да може сам да премине реката. Някой трябва да го води камъче по камъче между бързеите. На другия брод малцина ще запомнят ръката и ще я следват отново, други ще я забравят в момента, в който стъпят на твърдата земя. В едни души винаги има място за още някой, други са препълнени по рождение. Нима помощта към незрящия зависи от неговата благодарност?

Така е  Павка, никой не е идиот. Нито оцеляващите, нито различно възпитаните, нито уплашените, нито безразличните. Просто душите ни са обитавани от различни демони и ангели. Повярвай ми всички имаме демони, въобще не сме само ангели. Ще те посъветвам да продължаваш напред без да се оглеждаш толкова. Както пише един коментатор – ти не си журналист. Ти си вестоносец с камбана. Не спирай да дрънкаш камбаната, защото ако тя замлъкне ще стане убийствено тихо. Не обръщай внимание на мърморковците. Светът се върти около творците на ценности, не около създателите на шум. Шум ще има винаги, а жаждата за ценности е на път да пресъхне!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.