Кой казва, че август не е време за едно свежо начало?


image

От понеделник няма шега. Така се заканваше мелодичен рефрен от популярна (за по – зрялото поколение) българска песен. В нейната ирония бяха омесени намерения за ранно сутрешно ставане, внимателно шофиране и сдържани нерви. Дето се вика генерална промяна, ама от понеделник. Така се започва – на чисто и в началото (на седмица, месец, година).
В контекста на масовата психология август не е месецът на значимите промени, още по-малко пък някоя от неговите лениви недели. Затова моeто спонтанно решение да променя ежедневието точно в най-лежерния месец сигурно изглежда чудато. Август, всеки бяга на морето, лежи мързеливо по плажа, пие ледена бира и брои минутките на отдавна чаканото блаженство. Аз пък решавам точно през август да започна битка със себе си – с обездвиженото ежедневие, с отпускарското лентяйство, с теглото си, със сутрешните си навици… На всичко отгоре започвам в неделя, на 3-ти август! Е има и простичка причини – от ден съм на различно място, което съвсем не е ново за мен, но със сигурност е промяна и предполага ентусиазъм за още промени. Всъщност започвам експеримента в първия възможен ден от поредното ми лятно преживяване в Белоградчик.Денят е неделя, но какво от това, нали вече посегнах на августовското спокойствие…
Често твърдя, че удовлетворението от живота зависи от победите над себе си, ежедневието, навиците, страховете, предразсъдъците, обществените пороци, обстоятелствата и хората, които ни пречат да живеем в унисон с мечтите си. Човек никога няма да бъде щастлив, ако не постигне няколко победи по вертикалата на изброените „врагове“ (защото за мен са възходящо градирани ). Задължително започва с победи над себе си. С тях се зарежда самочувствието и се „храни апетитът“ на по-големите амбиции. Честно казано бях позагубил съревнованието със себе си, та реших да наваксам. Имам много да си връщам, но започвам с най-постижимото – малко спорт и повече движение.
И така първата неделя на най-мързеливия месец започна по-ранно от обичайното, защото малко след осем направих първите, но много горди крачки от кроса по белоградчишките улици. Час и половина бързо ходене и бягане между красивите скални образувания на белоградчишкия феномен. Стотици глътки утринна свежест, цяла страница впечатления, няколко литра пот във фланелката и пластове кал по обувките. Повече от вдъхновяващо начало. Днес километрите бяха седем и ще нарастват с 500 метра всеки следващ ден. Не съм планувал края на експеримента, но имам амбицията да изпълни целия август. Пак така напук на общоприетото. Не съм записал и конкретни цели, например в килограми. Достатъчно е да победя обездвижването и да добия спортна кондиция. А пулсът, кръвното и килограмите ще бъдат вторични завоевания.
И така стартът е даден по никое време. Краят се очаква по някое време. До тогава има много време и километри за бягане. Надявам се да пробягам цялото разстояние от Белоградчик до Ловеч. На дневни порции разбира се. Една алтернативна почивка, докато светът се излежава на плажа. Да се пазят вредните навици и рекордите. Не се заканвам, само предупреждавам 🙂

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.