Райски кътчета на една ръка разстояние от Ловеч


20140726_164905

Летен уикенд. В града е празно и скучно. В такива дни се сещаш колко много предимства има географското положение на Ловеч.  Можеш да тръгнеш по толкова различни  уикенд маршрути. Към Деветаки и Крушуна, Троян, Орешак и Черни Осъм, Троян, Бели Осъм и Чифлика, Гложенски манастир, Тетевен и Рибарица, Априлци, Новоселски манастир и Райското пръскало. По пътя могат да бъдат комбинирани и други атракции – Съева дупка, Состра, Беклемето, геопаркът край Луковит.  Всяка дестинация е „на една ръка разстояние“ – 30-40 минути с личен автомобил.

Избирам да тръгнем към Бели Осъм и Чифлика. Всъщност целта ни е да съчетаем работата с почивката, полезното с приятното. Пълним багажника с одеяла, китеници, булани и постелки и отпрашваме в посока Троян. Току тръгнали и вече сме в балканския град. Всъщност лъкатушенето по уличките край Осъм ми отнема почти толкова време, колкото между табелите на областния град и най-големия му следовник.Първа спирка е старото перало до входа на село Бели Осъм. Изпитвам особено удоволствие от прането на селска бара. Тази в Бели Осъм, макар да е прихванала от  цивилизацията, е запазила доста от автентичните черти на едно типично българско перало. Кацнала върху скален меандър на реката,  създава усещането за занимание в естествена природна среда. Дори безспорните удобства (широко циментови площадки, дървени барабани, телени простори, нужник) са по-близо до архаичния, отколкото до модерния свят. Техниката се е въплътила само в две електрически центрофуги, но и те са достижение от ранната модернизация. Харесвам тази селска бара, точно защото ме откъсва от машинния свят. Дава ми уникалната възможност да прекарам няколко часа с умерени физически усилия, в тишина и спокойствие, възможно само за човек захвърлил  часовника. Да си кажа честно домашната пералня „ряпа да яде“ пред насладата,  добита край селското перало. Тук дрехите стават по-чисти и по-дъхави, а целият процес е преминал под личния контрол на перачите. Друго си е да почувстваш хладката вода под босите си крака,  да потъркаш разпененото килимчето с грубата четка, да гониш с дървена кука изпраната дреха в  бързия водовъртеж. Това пране си е чиста проба атракция. След час и половина увличаща работа мятаме дрехите на дългите простори в двора, за да ги оставим на грижовните и топли лъчи на слънцето. Отново на автомобила и към близкото курортно селище Чифлик.

Намираме Чифлик глъчен и препълнен. Само преди двадесет дни бях тук и преживях два чудесни дни с колегите от Езиковата в хотел „Фея“. Пак беше уикенд, но тогава курортът изглеждаше пуст и посърнал. Сега тълпата е превзела всеки метър. С мъка намирам място за паркиране сред стотиците автомобили. Хотелите изглеждат пълни, ако се съди по проснатите по терасите кърпи и шумните разговори. Плясък на вода, смях и забава се чува край всеки от многобройните хотелски басейни. Отправяме се към обществения, където ни посреща неприятна изненада. За да влезеш и да похапнеш на двете ресторантчета до басейна трябва да си платиш…билетче за къпане! Абсурден маркетинг, плащаш къпане независимо дали ще ползваш удобствата на плажа и басейна. Решаваме да хапнем при Манчо. Кой не знае старата дървена тераса преди басейна. Обичам това заведение, защото ми напомня за типично българско кръчме. Поносими цени, сефалък и вкусна храна. После към басейна. Толкова много хора на басейн не съм виждал отдавна. Стотици, по шезлонгите,  поляните, циментните стъпала, навсякъде са се настанили хора, чиито тела жадно поглъщат летните лъчи. Във водата няма място за плуване, периметърът стига само да се потопиш и евентуално да направиш кръг с радиус по-малък от дължината на ръста ти. Въпреки това цари особено блаженство и пълноценен релакс. В този следобед карето край басейна ми изглежда по-посетено и шумно от плажовете на Слънчев бряг. След няколко часа на водни и слънчеви удоволствия поемаме обратно. Измъкваме се бавно  от Чифлика, защото  по улиците на курорта се движат стотици хора, а пътят е натоварен от заминаващи автомобили. След няколко минутки сме при пералото. Дрехите са почти изсъхнали, товарим и в първите часове на вечерта се отправяме край Ловеч. На излизане от Бели Осъм хвърлям поглед към величавите ридове, оградили настойнически малките планински селца с техните природни красоти и туристически атракции. Красиво е! Колко ли градове в България могат да се радват на подобна природна прелест. След по-малко от час сме на входа на Ловеч. Градът ни посреща пуст, сякаш е под карантина. Тук-там се вижда някой закъснял минувач или подранил тийнейджър. А само на 40-50  километра кипи такъв живот и енергия.

Чудесен съботен ден. При първите сенки на нощта се чувствам зареден с енергия. Днес се отдадох на очарованието на един от многобройните туристически маршрути край Ловеч. Каква невероятна околност, скрила толкова удоволствия и природни радости. А Ловеч пустее на една ръка разстояние от тях. Имаме повече от  добри условия за туризъм, а къде са туристите? Ами,  както видях,  в Чифлика, може би в Априлци или Рибарица. Так където са създали атракции и събития за да ги привлекат. А в Ловеч не сме и започвали да мислим по въпроса. Въпреки многобройните тематични проекти. Ако не ми вярвате просто изберете уикенд и направете един от многобройните туристически маршрути. Със сигурност ще срещнете туристите, които си мечтаем да са в Ловеч.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Регионално развитие. Запазване в отметки на връзката.