Политиката е битка за гражданите, не е смирение и мълчание!


 

cropped-287036_10150288968998537_8085710_o.jpgПовече от десет години се занимавам активно с политика. Слава Богу до момента се опазих от изкушението да се храня от нея. Убеден съм, че политиката е единственото средство, което движи една общност, нация или държава напред. Усещам как десетки читатели ще ми скочат с гневния упрек, че у нас политиката е инструмент за лично обогатяване, икономическо потискане на хората или прокарване интересите на мангизлиите.  Ами зависи кой упражнява политиката.Политиката е истинска перверзия в главите на партийните котерии, за които властта е самоцел и оправдава всичко. Политиката става извращение в душите на социално недооценени егоцентрици. Политиката мутира до съглашателство в сърцата на гладните за кариера и облаги.

За мен политиката е вярност към тези, които са те избрали. Тежка, изморителна битка за интересите на гражданите. В края на краищата те, гражданите, ни делегират правата да работим за резултати, които да бъдат публично благо , а не лична облага. Политиката, проиграна от този ракурс, не носи персонална печалба, а е форма на публично служене. Такава е била винаги моята гледна позиция за политиката. Защото знам, че така процъфтяват общности и държави на север от дунавската ни граница.

Политиката не е пасивен акт, а активна и задължително гражданска позиция. Политика не се прави мълчаливо загледан в бутона за гласуване.Мълчанието помага да се впишеш, но не и да се пребориш. Истинска политика не се прави под бремето на партийната зависимост. Зависимите се кълнат в правотата на партията, дори когато греши. Гражданските интереси трябва да бъдат изкрещени, няма как да бъдат измълчани.  Публичните блага са в погледите на независимите, зад зависимия стои личното домогване, партийната или корпоративна далавера.

За десет години не измених на три основни принципа в политиката. Никога не премълчавай истината! Само интересът на гражданите може да оправдае действията ти! За публичното благо се воюва, то не се постига със съглашателство! Тези принципи са верую на всеки ред в блога и двигател на всяко мое действие в публичното пространство и местния общински съвет. Затова, на фона на общественото мълчание и тихата, безметежна атмосфера на общинския съвет, страстната ми убеденост да се боря за принципи изглежда като лична, едва ли не маниакална кауза. Конкретен повод е вчерашното заседание на местния общински съвет. Смирено и нехайно мълчание болезнено раздирано от гневната полемика между нас (с моя съотборник Георги Митев) и кмета Казанджиев. Спорът беше за принципни и простички неща – предложението за по-скъпа цена на сметоизвозването, перспективата всички да плащаме неоснователно повече пари за услугата, съмнителни икономически интереси, далеч от тези на гражданите. Ставаше дума за нашите пари, на семействата ни, на съседите ни, на приятелите ни. Тоталното безразличие на залата го превърна в междуличностен конфликт с кмета. Бога ми нямам личен конфликт с господин Казанджиев. Не е настъпил личните ми интереси. Нямам никакъв персонален мотив и съвсем не се треса от озлобление. Нито пък търся ПиАр на гърба на неговата обществена популярност. Сред приятели и позната съм споделял, че намирам Казанджиев за пич в чисто човешкия смисъл.  Не споделям, не одобрявам и негодувам срещу политиката, водена от тази администрация и този кмет. Защото считам, че това не е политика в полза на Ловеч и гражданите му. Абсолютно разбирам, че това не е персонална политика. Знам, че в много случаи кметът е подведен, подхлъзнат, дори дискредитиран от некомпетентни или нехайни действия на неговата администрация. Само, че в края на краищата,  кметът олицетворява управлението, подписва предложенията, застава с честта си зад нелепости. Кметът не е мишена, той просто е лицето на това управление. Няма нищо по-логично от това стрелите на опозицията да бъдат насочени към него, в качеството му на администратор, не на личност или човек.

Така че всяка една от моите, нашите битки е в полза на гражданите и срещу слабата администрация. Опонираме заради принципи, а не срещу Казанджиев. Законът е  предвидил местната власт да се олицетворява от кмета, така че всеки упрек към политиката на администрацията се стоварва на неговите плещите. Винаги сме заставали зад интереса на ловешките граждани. Вчера влязохме в остра полемика срещу обществена поръчка, която ще ощети ловешкото гражданство. Друг път сме предприемали атаки, защото искаме да опазим от посегателство бизнеса на ловешките стоматолози и зъботехници. Били сме в остро стълкновение заради липсата на демографска политика, която съсипва жизненото бъдеще на града. Заради кощунството ловчалии да плащат такси за да посещават мъртвите си близки. Заради административната глупост да се харчат европейски и местни средства за проектни щуротии, които не ползват местното гражданството. Заради съсипването на материално-културното наследство на града ни. Заради нахалството гражданите да плащат бюджетните дефицити на една западаща местна икономика. Заради административното нехайство към щетите на ловчалии след всяко бедствие. Заради немощните бюджети, които пълнят дупки, но оставят проблемите на хората. Заради… И когато на пътя на тези проблеми стои неадекватна местна политика, ние не  премълчаваме. С точните думи в лицето на човека, който олицетворява местното управление – Минчо Казанджиев. С агресията на граждани, които вече не могат да търпят административното нехайство. С решимостта на хора, за които политиката има смисъл само ако работи в полза на общността. Нищо лично към господин Казанджиев. Нямаме комплекси и не таим реваншизъм. Един честен дуел между хора, които сами са избрали своите социални роли.

А ако някога сме агресивни, то е защото сме самотни в битката си за обществените интереси. Тя е в изкрещените думи и силните жестове, не в срамежливото натискане на бутоните в залата, която разиграва съдбата на нашите съграждани (на общински съвет).

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.